ОДА ЗА РОКО

(Откъс от новела)

... Unfortunately, we in the porn industry look more for the double penetrations or triple penetrations than how all these penetrations can start…

Rocco Siffredi

  Честно казано, не знам откъде да започна.  Не, преди всичко не знам дали изобщо трябва да пиша. Но ето, че го правя. Макар че обещах на Роко да не бъбря излишно. А аз уж държа на думата си. Пък  и Роко ми е приятел. Или поне имах чувството, че е такъв, макар че откъде да знам – всъщност може би само съм си въобразявал? В крайна сметка – кой съм аз, а кой е Роко? Нали така?

  Извинявайте – нещо се получава малко объркано. Не ми се сърдете – все пак през целия си живот съм писал само служебни мейли. Пиша ги бързо, макар и с два пръста. Понеже обикновено го правя в къщи, не ме е срам. Обаче онзи приятел, който ми  каза, че ще ми услужи с ника си и  ще ми провери правописните грешки, за да пусна този текст в Интернет – щом чу за какво ще се разказва, ми вика: „Абе интересно е, ама гледай да не личи, че е писано с два пръста!”. И се смее!  Той винаги ми се смее...

  Тук сигурно трябва да обясня защо ще пиша за Роко. Хубаво ще е да започна оттам, така че всичко да е ясно от самото начало. Но, честно казано, и аз не съм съвсем сигурен. Тоест ясен ми е поводът, но не и причината. А поводът и причината са съвсем различни неща, нали така ни учеха в училище? Та значи, поводът е, че видях нашия филм. По телевизията. За първи път. Мислех, че Роко се е отказал от него. И сигурно имаше причини за това. Но снощи, когато пуснах порноканала – какво да видя: кастинга на Рени! От самото начало. Оттам, дето чука на вратата. Та чак до края. Знаете как свършват тези кастинги. Те винаги свършват по един и същи начин, независимо дали момичето получава ролята или не.  В повечето случаи роля няма. И в повечето случаи момичето го знае. Но идва. При Роко дойдоха много момичета. Мога да ви кажа точно колко, защото аз ги записвах, аз им проверявах личните карти – дали са над 18 - и аз им плащах накрая. Някои не бяха съвсем на себе си, та ги гонех по стълбището да им дам парите. Други пък  настояваха за повече, защото не се били разбрали за такава програма. Естествено, такива на нас не ни минаваха. Да, имаше и момичета, които не искаха да си тръгват. Нормално - все пак това е Роко! Но за тях ще пиша после...

  Та значи седя аз и гледам екрана като идиот. В началото Рени се срамува. Те всички се правят в началото. Но тя наистина се срамуваше. После сам се убедих, че просто е такова момиче. Роко и Жан-Жак я гледат как ще се разреве и пускат майтапи. Да я предразположат. Жан-Жак беше голям майтапчия. Аз седя до тях, гледам циците на Рени и се опитвам да превеждам. Френският ми е слаб, защото го учих онази зима, когато спираха тока, но вицове превеждам добре. И с италианския съм горе-долу така. Но Роко не се оплака нито веднъж. „Добре, говориш, Пиер, вика, френски, по-добре от мен! Питаш ли ме мен какво ми е било на времето  с 5-6 думи на френски и само с едната красота?  А?” И се смее! Роко има заразителен смях. Добре, че го пуска толкова рядко, иначе никой нямаше да може да се концентрира!  И така, предразположиха Рени, съблякоха я докрай и се почна!  И това аз го гледам по телевизията. Момичето, с което живях почти цяла година! (След това, разбира се, след това! )

  Е, сега ще ме питате как съм се чувствал! Ами как да се чувствам? Не, не - Рени нямаше да стане моя, ако не беше първо на Роко! И на Жан-Жак, разбира се. И все пак нещо ме жегна, като гледах как двамата я... Ох, за това ще пиша по-нататък!  Но мисля, че ме разбирате: Просто не можех да тая повече всичко това в себе си. Тези 2 седмици, които ме направиха това, което съм. Които ми дадоха Рени. Не завинаги, разбира се, но какво пък в този живот е завинаги?

  Гледах усмивката на Роко и си спомнях как го изпращах на летището. Каза на Жан-Жак да извади парите. Черният дълго  се бърка по джобовете и накрая почти му се вързах. После падна голям смях! „Ей, Пиер, аз ако на теб не платя, на кого!”, залива се Роко. „Ама стана купон, а?” „Стана, Роко, няма две мнения!” „И ти вече не си толкова задръстен, пък и гадже си хвана!” „Гадже един път, Роко!” „И сега”, Роко снижи тон, уж да не го чуе жена му, „да не вземеш да ù играеш по свирката?” Не знаех какво да кажа и затова само му смигнах.

  Добре, стига глупости, ще започна от самото начало. Първо за мен. Всички ми казват Пиер. Още отпреди да науча френски. Така де, вие бихте ли искали да ви викат „Пешо”? Добре де, добре, то си е въпрос на вкус. Никой не ми знае фамилията, пък и за какво? Важното е да знаят, че когато става въпрос за снимки, най-добър е Пиер. Не на големи филми, разбира се, аз си знам мястото. Малки чуждестранни филми с нисък бюджет. Документални. Или лъжедокументални. Дето може да ги движи един човек. И накрая няма нужда да му пишеш името в надписите. Той просто си взема парите в плик на летището. Когато има плик. Капарото – отделно.

  Важното при мен е, че много нося на бой. Колко пъти са ме били цигани, няма да разправям. Например, когато организирах на двама шведи да снимат първа брачна нощ в Стопипиново. Циганите не бият лошо, само вдигат много шум. Виж, мутрите не се шегуват. Биха ме, след като снимахме с едни англичани имотни измами в Банско. После се възстановявах цяла година. И досега малко накуцвам, но пък кой обръща внимание дали куца човек при с тегло 95 кг на 167 см?

Сега разбирате защо ми беше трудно да си хвана гадже. А, забравих да кажа, че на 30 вече бях напълно плешив. И по-добре, защото нямаше нужда да се тревожа за пърхота. Естествено, професионалистките не подбират. Но гледах да не се увличам с тях – не добре и за душата и за джоба...

  И после винаги съм имал порното. Първото видео си купих през 85-та. Имам касети от онова време. Интересно е, че  тогава мацките изобщо не са се епилирали!  (Не, нямам предвид краката!) Та мисълта ми е, че в сравнение с момичетата от касетите, онези, които вървяха по улиците, без друго ми изглеждаха малко безцветни. Особено през 90-те – знаете какво беше: тъмни шушляци и износени пуловери, глад в очите и злоба в сърцето. А тогава бях в онова, което наричат „разцвета на младостта”. Не че някой забелязваше, разбира се...

  Затова прекарвах вечерите пред видеото. Понякога и цели дни. Хрупах чипс или пуканки и посръбвах бира. След  20-тата си година вече не се тревожех за теглото – просто нямаше смисъл. Зяпах екрана в някакъв унес. След втория час възбудата изчезва и остава чистата естетическа наслада. Знаех всяко видео наизуст. Особено онези на Роко. Не знам защо, но това момче ме кефеше максимално. Иначе не си падам по мъже, не ме разбирайте погрешно. Просто си мислех, че... знам, че звучи глупаво... но че ако аз не бях „аз”, тоест Пиер, щях да бъда Роко. В някакъв друг живот, да речем, макар че не вярвам в тези работи. Просто ми се струваше, че моята душа е трябвало да се роди в тялото на Роко и да води неговия живот, но по някакво недоразумение (грешка на Буда ли, що ли?) е дошла в моето да си тъпче с чипс и бира и да... знаете какво... пред телевизора.

  Естествено, разбирах, че това са пълни глупости. Аз може и да съм малко тъпичък (поне така винаги ми казваше мама), но не съм идиот. Ако бях идиот, нямаше да карам съвсем запазено  БМВ още през 96-та. (Тогава чужденците много обичаха да снимат филми за мизерията в България. Вдигаше им самочувствието, а и момичетата излизаха много евтини – така че бизнесът вървеше.) Вярно, че и за това БМВ веднъж ядох бой, но не за това ми е думата.

  Така че, мисля, разбирате как се почувствах, когато открих в електронната си поща мейл с подател “Rocco Siffredi Productions ltd.” Естествено, първо помислих, че някой приятел се ебава. С мен постоянно се ебават – просто съм такъв типаж. Така че, не ги виня! Обаче заедно с него  гледам в пощата и мейл от един приятел, че ги е насочил към мен. Не можел да се занимава с порно – реномето му и прочие, пък и законът не бил ясен, напоследък разбили няколко студиа за онлайн секс, а и мутрите не обичали самодейност в тази сфера. Обаче на теб, Пиер, пише, след последния бой, който яде, едва ли ти пука, а и затворът ще ти е малко разнообразие след времето, прекарано пред телевизора.  Най-малкото ще поотслабнеш! Нагло копеле, обаче ще му бъда благодарен цял живот!

  Отворих мейла и главата ми се замая. Дясната ръка на Роко по онова време – Жан-Жак – иска да му организирам кастинг на аматьорки. Следваше подробно описание какво какво значи „аматьорка” и предупреждение да не им водя амортизирани професионалистки, че няма да си видя парите до Второ пришествие. Трябвало да се стесняват пред камерата неподправено, но и да го поемат навсякъде без излишни разправии. Ох, лесно ти е на тебе, Роко, помислих си, докато дишах дълбоко, за да потисна неистовото сърцебиене, ама къде да ти ги намеря в тая задръстена страна?

  Обаче всичко това бяха подробности. Роко трябваше да дойде, дори ако ми се наложеше да си присадя цици и да сменям перуки за целта. Заклех се пред себе си, че каквото и да ми струва, той ще остане доволен, и отворих по случая последната бутилка 18-годишно уиски от партидата, която бях купил още навремето, за да черпя по случай това, че отървах казармата…