- Ти си невероятна! Бих могъл да ти подаря целия свят. Харесва ми как слънцето си играе с косата ти.
Павел хвана кичур от меката червеникава коса на Мария и я сложи зад ухото ѝ. Прегърна я нежно и тя се отпусна на рамото му. Слънцето беше започнало да залязва и пурпурната светлина озаряваше цялата околност. Гледаха отвисоко. Бяха се качили на планината откъдето се виждаше целия град. Имаха късмет. Денят беше ясен, а небето синееше морско и спокойно. Снегът все още сковаваше всичко, но на тях им беше топло. Обичайното място за влюбени двойки. Мария беше ходила и преди на мирадора, както го наричаха в училище. Беше учила в испанската гимназия и мирадор си остана като нарицателно за поляната, откъдето можеха да наблюдават родното си място – гледаха как се разлива в ниското, как свети, как е обгърнато в мъгла, как зеленее, как диша и пулсира. Мария беше на 27. Беше преживяла няколко сериозни и драматични любови. Всеки път щом се влюбеше откриваше своя принц, а после плачеше на рамото на пр ...