Нейтън се върна в библиотеката, а отец Себастиян тръгна към издателството, за да осъществи идеята си.
Няколко часа по-късно духовникът се върна във видимо добро настроение. Нейтън все още четеше.
- Как си, моето момче? – попита отецът с усмивка – Интересно ли е четивото?
Нейтън въздъхна.
- Интересно е, отче, но прочетеното не ми помага. Колкото повече чета, толкова повече разбирам, че около мен нещо е сбъркано.
- Разкажи ми.
- Не, отче. Искам да я прочета до край пък тогава ще говорим. Кажи сега ти от къде идваш и защо изглеждаш така доволен?
Отец Себастиян каза, без да увърта.
- В издателството.
Нейтън повдигна въпросително вежди.
- Не ми казвай, че Даяна е размислила за обвинението.
- Не, не, напротив. Днес беше много по-спокойна. Говорихме на дълго и широко за теб. Разказах и за премеждията ти, за това как те намерих и всички странни неща, които ти се случиха от както се появи. Тя е умен човек и макар да е малко студена и властна, когато и дам разумни доводи винаги е готова да помог ...