Понеже до сега съдбата на Нейтън му беше поднасяла всичко с пълни шепи внезапно реши да промени отношението си към него. Точно, когато всичко изглеждаше съвършено тя се намеси изненадващо и разби света му на парчета. Около година след като Даяна запълни празнината в живота на Нейтън, в него зейна още по-голяма. За втори път в живота си той загуби много скъп за него човек.
В последните години заради възрастта и по молба на Нейтън, чичо Чарли не стоеше постоянно в офиса и за това си имаха ритуал веднъж седмично да излизат само двамата. Първо се разхождаха в парка и обсъждаха служебни въпроси, а после вечеряха в малко ресторантче, собственост на техен приятел. Тези вечери внасяха спокойствие в забързаното ежедневие на младия мъж и след тях се чувстваше като прероден.
И тази вечер двамата тръгнаха към мястото на срещата в уреченото време, но Чарли стигна пръв. По принцип Нейтън винаги беше точен, но днес на път за парка трябваше да мине през магазина за бижута, където бе поръчал пръстен за Даяна. Искаше да вземе бижуто, да го покаже на Чарли и първо с него да сподели решението за тази важна крачка в живота си. Щастлив, от това, което му предстоеше, Нейтън затича към парка, защото вече закъсняваше. Когато тръгна по алеята, която отвеждаше до брега на реката Нейтън видя в далечината група хора, които се суетяха около паднал на земята човек. Сърцето му се сви и той с всички сили хукна на там. Гледката се стовари върху него със силата на ураган. Чарли лежеше на земята в локва кръв. С викове Нейтън разбута насъбралото се множество и се хвърли към него. Чарли беше мъртъв. Нейтън прегърна бездиханното тяло на своя закрилник и като обезумял повтаряше само: Защо?...
Минути по-късно дойде полицията, линейка откара тялото, а за Нейтън всичко се превърна в кошмар. Разследването и свидетелските показания установиха, че Чарли е станал жертва на обир с фатален край. Случаен минувач бе видял от далеч как Чарли и наидентифициран мъж се сдърпали на алеята, после мъжът замахнал, блъснал Чарли на земята и изчезнал в сумрака на дърветата. Прободен с нож за шепа пари един прекрасен човек си бе отишъл по такъв нелеп начин.
Убиецът не беше намерен.
На погребението присъства почти целия град. Десетки хора се стичаха да почетат паметта на Чарли. Той нямаше роднини, а повечето му приятели отдавна го бяха преварили в последния земен път, но покрай работата хората го познаваха и уважаваха. В бизнес средите нямаше човек, който да не познаваше тандема Дево-Девъро и дори от конкуренцията в този ден бяха оставили интересите на заден план и бяха дошли да подкрепят Нейтън в този тежък момент. Множеството се изнизваше като черна верига пред очите на младия мъж и сякаш го задушаваше. Дори сред толкова много хора Нейтън се чувстваше най-самотния човек на света. Това чувство го беляза за винаги. Нещо в него се пречупи и той вече не беше същия. Даяна и Бети всячески се опитваха да компенсират загубата, но нищо не бе в състояние да върне блясъка в очите на Нейтън. Той постепенно се затваряше в себе си, а липсата на баланса, който Чарли внасяше в работата им го превръщаше във вманиачен педант.
Най-лошото беше, че дълбоко в себе си обвиняваше Даяна за загубата.
Отношенията им започнаха да се обтягат, а приказката постепенно се превръщаше в драма. В безсилието и яда си Нейтън изхвърли пръстена. Неизпълнило предназначението си малкото бижу, от символ на радост се беше превърнало в отдушник на гняв. Нейтън проклинаше мига, в който беше отишъл да го вземе, защото закъснението му костваше много болка.
Даяна не разбираше промяната. Тя неотлъчно беше до Нейтън и се опитваше да му бъде опора в тежкия момент, но непонятно за нея вместо да се сближат в мъката той я отблъскваше. Животът им стана двойствен. Тъй като и двамата вече бяха достатъчно известни и имаха множество общи ангажименти, в обществото и пред света продължаваха да играят ролите си на щастливо влюбени. Нейтън не можеше да си позволи да я изгуби, но вече чисто егоистично като даденост, която бе необходима да подържа имиджа му, а Даяна наивно се надяваше, че когато преодолее мъката той ще стане отново същия човек.
Времето обаче минаваше, но вместо да лекува раната в душата на Нейтън сякаш я отваряше все повече. Издателството вече беше изцяло негово, поради факта, че Чарли му завеща всичко, което имаше. Приятели го съветваха да намери съдружник, за да разделят отговорностите, но Нейтън не искаше и да чуе. Нямаше доверие на никого. Струваше му се, че всички само се домогват до него, за да му отнемат, това, което беше изградил с толкова труд.
Поемането на целия товар започна да му се отразява. Постоянните пътувания, срещи и ангажименти му костваха много. Започна да посяга към алкохола, а Даяна присъстваше в живота му само като красиво притежание. Безразличието си към нея Нейтйн компенсираше със скъпи подаръци и идеята, че щом са навсякъде заедно и всички ги обичат това е достатъчно, за да продължи да играе ролята си. Той обаче беше забравил какъв човек е жената до него. Беше забравил защо я хареса, защо отвори сърцето си за нея. Беше забравил защо я обича.
Даяна мълчаливо приемаше промяната като не губеше надежда. Разбираше го, подкрепяше го и търпеливо чакаше. Продължаваше да го обича с цялото си сърце, макар да не разбираше рязката промяна в отношението му към нея. В началото го отдаваше на скръбта, но година по-късно той все още бе мрачен, затворен и не се интересуваше от нищо друго освен от себе си и нещата, които смяташе за важни, а Даяна усещаше, че вече не е от тях. Чувстваше тежест от тази несподеленост, от зачестилите скандали, от самоубийствения му поход и новите му приоритети. Ролята на съвършената жена в привидно перфектния живот на Нейтън започваше да ú тежи болезнено. Две години след трагичната загуба на Чарли, Даяна вече се чувстваше като употребена вещ. Беше безкрайно уморена от неприсъщата ú роля, от липсата на чувства във връзката им, от безуспешните опити да си върне човекът, в когото се бе влюбила. Всичко това се отразяваше и на работата ú. Последният ú роман не бе стигнал до печат, защото Нейтън заяви, че бил пълен боклук и я накара да го преработи според неговите критерии. Но тя вече не виждаше смисъл. С часове седеше пред ръкописа, плачеше, а в главата ú нямаше нищо друго освен безпорядък от обида, болка, въпроси без отговор и мъгляви намерения.
До онази самотно прекарана вечер в поредния луксозен хотел, след поредния скандал пълен с обиди, когато Даяна не издържа. Светът и се срина напълно. Нямаше вече за какво да се бори. Тя видя отчаяния си образ и дълго събираната болка избухна, запращайки Нейтън в огледалото.
Нейтън агонизираше в полусъзнание, когато някъде от далеч до него достигна звукът на сирена, после два чифта ръце го вдигнаха и го понесоха на някъде.
Мъртъв ли беше?
Не, не може да е мъртъв! Трябваше да стигне до издателството, трябваше да разбере какво се случва...
(Следва продължение)
© Биляна Битолска Todos los derechos reservados
Виктор, скоро