Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 12-та част
Опитах се да се надигна от легналото си положение, но успях да си помръдна само задника. Както се казва ,,Гъз се вдига, главата не ще,,. Направих нов опит и този път успях да се докопам до дивана. Въздъхнах тежко:
- Малеее…мале, как се осрахме снощиии…- казах на себе си и хванах главата си с ръце. Вичонти беше излезнал в коридора и чувах, че говореше с Жоро. Не разбирах нищо, в ушите си усещах само туптене. Като на тъпан. Масата пред мен беше в пълен безпорядък. Разлят доматен сок, вече засъхнал, остатъци от китайските спагети, пръснати навсякъде по нея, създаваха впечатлението, че някой много нескопосано се е опитал да изплете от онези иначе красиви покривки на една кука, празната бутилка от водка също се търкаляше около тях…изобщо рай за домакинята.
След малко Светльо влезе при мен, като продължаваше да говори по телефона:
- Да, чакай малко – той взе един лист и химикал от семплата секция – Слушам, казвай – след което записа н ...