Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 14-та част
Дълго време стоях така. Легнал и притиснал нощницата до гърдите си. Сълзите отдавна бяха пресъхнали и вече не мислих за нищо. Само гледах нагоре към тавана, а сенките по него играеха, когато лекия августовски вятър, разклащаше нежно клоните на високата липа, растяща пред блока.
Надигнах се бавно и станах. Влезнах в банята и въпреки топлото време навън, си взех горещ душ. Не знам защо… просто така! Интересното е, че ме освежи. Когато излезнах и се подсуших, взех телефона и се обадих на Вичонти.
- Ало – чух гласа му в слушалката.
- С теб съм – след кратка пауза казах аз.
- Добре ли помисли? – попита детективът.
- Да… добре.
Настъпи мълчание. Чувах само учестеното си дишане.
- Можеш ли да дойдеш в апартамента ми?
- Кога? – попитах аз.
- Сега. ...