Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 20-та част
Наблюдението върху Саръка ни отне повече от седмица. Докато траеше, постоянно се притеснявахме да не би да замине за морето и да си приебе кончината…поне за момента, но за наша радост не стана така. Това да следиш някой приклещен в кола си е гадна работа да ви кажа. По цял ден се потиш и се блещиш в една точка за да не изпуснеш нещо. Но без това нямаше как да мине. Докато го наблюдавахме, Вичонти не спря да щрака с фотоапарата. Постоянно му беше на лицето. Вечер се прибирахме в Пловдив и правихме разбор на видяното. Още на третия ден ни стана ясен един отявлен негов навик. Всеки ден, в един часа, той заедно с охраната си, отиваше до една детска градина и излизаше от нея с едно малко момченце. Отиваше на близките катерушки и прекарваше в игри с детето един час. Точно в два го връщаше до градината и си тръгваше придружен от мутрите си. Цялата работа беше в това, че навсякъде, освен когато беше с детето, той ходеше с прилепена до н ...