Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - десета част
Отворих уста за да каза нещо, но се отказах. Какво да му кажа? Че не е правилно, че е престъпление, че ще влезе в затвора…това ли? Пълни глупости! Ако зависеше от мен, виновните за всичко това щяха да са мъртви на момента! Библията, казват някой, ни учи да прощаваме на враговете си. Учи ни да обърнем и другата буза когато ни ударят. Да, ама да ме прощават! Няма как да стане! Може ли нормален човек да прости на някой това, че е убил негов близък или роднина или не дай се Боже дете. Как да го направи? На какво отгоре? Тези изроди убиха Шопа и Мима заедно с детето в нея, искат да убият и нас на всяка цена, а аз да седна да им прощавам. А баница да им изпека, не пише ли някъде?! Бях напълно съгласен с Вичонти, още повече, че и мен ме съмняваше полицията да си свърши работата докрай. Нямаше друг вариант. Така или иначе, щяха да ни трепят. Веднъж решено ли е, няма измъкване. Какво трябваше да направим? Да се крием като мишки и цял жи ...