Здравейте! Познавате ли голямата морска градина на Бургас? Били ли сте там?
Сега съм там и вървя след две пеперудки. Красиви пеперудки с красиви шарки на крилцата. Тръгнете с мен, моля. Ще видим заедно къде отиват. Ще чуем какво си говорят. Хайде, елате.
-Лети, лети де! Погледни морето! От тук се вижда цялото. Колко е голямо... Измори ли се? Сега, сега ще кацнем. Ще си починеш.
- Ти, ти какво? Не се ли изморяваш? Морето. Морето е вода, а аз се страхувам от водата. Много се страхувам.
- Ела, ела! Кацни тук. Сега тук е тихо и спокойно.
- Не е ли винаги така?
- Не. Не е. Тук живее един приятел. Ще те запозная с него. А, ето го. Здравей, здравей! Как си? Не ти ли тежи къщичката? Все си я носиш, нали?
- Извинявайте. Бавен съм. И... нали от всичко и от всички се страхувам, все в къщичката си се крия. Здравейте, здравейте, красавици. Благодаря, че дойдохте при мен.
- Все искам да те питам - защо живееш точно тук. И растителността не е богата, пък и най-шумното място в морската градина си избрал.
- Права си. Избрах го. Нали съм охлюв, искам до ,,Охлюва” да живея. Това тук със сцената е ,,Охлювът” на парка, на града, на... Всички го знаят. Радвам се, когато на сцената му пеят, свирят и танцуват, а седналите отпред хора - ръкопляскат. Все си мисля, че и за мен е всичко това. Нали и аз съм охлюв?
- Илюзия само, но щом ти е приятно - живей си тук. Не е скучно?
- Не скучая. Никак не скучая. Отсреща е новият културен център на Бургас - "Морско казино”. Казват, че там се учат да рисуват на стъкло, да работят с фотоапарати...
- Чакай, чакай. Това пък какво е?
- Как да обясня? Как? Правят се снимки край "Охлюва”, край морето... За спомен се правят, с апарати се правят. Там художници, музиканти, поети, писатели се събират... Знаете ли? Тук чувам и научавам много неща. Ето, и вие ще ги знаете вече. Например научих, че аз съм полезно творение на природата - къщичката ми е калций. Това го казаха фармац... как беше, трудна дума е. А бе, тези които приготвят лекарствата - фармацевти. За вас скоро чух, че с красотата си ли, с мъхчетата на крилцата си ли, сте правели вълшебства. Хората, край които сте прелитали, ставали по-добри. С добро сте ги зареждали.
- Това за нас наистина ли го казаха?
- Да. Казаха го. Искам да ви помоля - доведете още пеперудки тук. Когато звучи музика - елате. Не се плашете от шума. Няма да ви нарани. Нали носите и дарявате доброто, елате!
- Благодарим ти приятелю! Научихме толкова много неща от теб. Ще дойдем. Обещаваме. Ще дойдем... А сега отлитаме... Довиждане...
Беше интересно и за вас всичко това, нали?
Е, да тръгваме. Ще дойдем тук - при "Охлюва” пак - с пеперудките. Ще станем по-добри... Ще станем.
© Харита Колева Todos los derechos reservados
Поздрав!