Рисунката с молив е на Маестро Ненрик Мозес...
Б.
Всеки ден…
Всеки ден минавам по един и същи път - и сутрин, а и вечер. Покрай новите празни кооперации, чиято модерна мазилка тук-там вече започва да се рони и чиито побелели от прах стъкла на наречените за магазини, аптеки и офиси помещения отразяват като редки видения минаващите все по-малко хора, отиващи към булеварда - там е спирката на автобусите…
Познаваме се. Дори си казваме едно „Добро утро!” И даже изрусената дама, която винаги излиза насреща ми от лявата пресечна уличка между блоковете, започна да сваля от ухо телефона си, за да поздрави.
И кризата си има малките хубави неща…
Останаха няколко квартални магазинчета. Останалите ги отвя американският вятър и както е тръгнало - ще останем и без тях. Ще отиде на майната си всичко онова, което се нарича удоволствие от пазаруване. Сещам се сега - баба ми Велика, като идеше до магазина за един хляб макар, научаваше де що се е случило по махалата. Нали така?
Хубаво е, когато можеш да р ...