Чистя снега, затрупал каменните плочи на пътеката до портата. Греблото е вече за изхвърляне, но не можах да открия нищо по-свястно под навеса, дето е зад къщата. Почти съм стигнал до целта си… Няма смисъл да чистя пътеката до дворната чешма - тя и без друго е замръзнала кой знае от кога. Обръщам се… И в същия момент входната врата на къщата се отваря, а оттам изхвърча като бяла комета – само по една риза – Дани. Всъщност – на снега остава едно мое зелено яке, което бе наметнала на раменете си, но то се изхлузи още при първите ù стъпки. Дори не го погледна…
- Чай!!! Много… хубав! (Намери думата!) – Подава ми порцеланова чаша, която не зная как оцеля при такава скорост по снежните камъни.
- Herzlichen Danк, Данче! - Опитвам се да си правя каламбур, но виждам, че няма да разбере… Рано е още!
- Нееее! Не данче! Данке! - Взема чашата и се пъхва ей-така - с едно рамо в шубата ми. С вкус на мащерка са тази сутрин устните ù...Прекрасни!
А снощи… Но първо нека прибера на топло това - сгушеното ...