Вече знаех, че срещата ни е неизбежна. Усещах го с всяка фибра на тялото си и с всяко поемане на дъх. А бяха минали повече от три месеца, откакто за първи път я видях в един стар бар, където отидохме с мой близък приятел и съученик.
Тогава не повярвах и дума на историята, която той ми разказа за нея - че била изплъзнал се от виртуална игра енергиен вампир, който убива съвсем реално. Беше убийствено привлекателна и това бе единственото ми обяснение за това, че мисълта за нея не излизаше от главата ми. Проблемът беше, че започваше да става твърде натрапчиво и притеснително.
Освен факта, че я сънувах почти всяка нощ и се събуждах като след тежък махмурлук, бях започнал да я търся във всяка жена, която срещах или с която просто се разминавах на улицата. Съзирах я в случаен жест, усмивка, поза, отблясък в очите и дори в случайно плъзнал се кичур, разпилян от вятъра. Това беше колкото вълнуващо, толкова и плашещо, и в един момент си дадох сметка, че ако не предприема нещо съм на път да полуд ...