Веднага я позна, макар че бе много тъмно заради изпочупените улични лампи. Позна я по походката и веещата се на вятъра дълга коса. Наричаше я Онази красивата, просто защото не й знаеше името. Изтръпна, страх го бе от нея. Тя го бе взела на мушка, искаше да го разкара от изоставения москвич комби, който се бе превърнал в негов дом преди два месеца.
Клошарят изгаси цигарата, за да не би огънчето да привлече вниманието й. Не че тя би се занимавала с него посред нощ … ама знае ли се? Помнеше как нежните черти на лицето й се разкривиха и как очите й засвяткаха от злоба, докато го сочеше с пръст и нареждаше: „Нямаш право да живееш в чужда кола. Как така ще се настаняваш тук! Кой ти е позволил! Пожар може да стане! Тук няма нито вода, нито тоалетна. Не сме длъжни да търпим смрадта ти. Ще плъзнат зарази. Като нямаш дом, обърни се към социалните. Казала съм на собственика на колата, че трябва да я разкара, да знаеш. Пак ще повикам полиция, хич няма да ми мигне окото. Ще трупа той боклуци тук! Т ...