Онова старо писмо...
Есен е. Някъде в началото. Септември може би, а може би октомври. Вятърът понася листата в нежен танц.
Стоя на терасата с чаша горещ чай в ръка и наблюдавам залеза. И се понасям далече, далече от тук...
Прелитам над долините, над реките и над високите планини, които някога ми се струваха толкова недостижими...
Сменям посоката и плавно се придвижвам към изток, където ме посрещат морските талази. Качвам се на рибарската лодка до кея. Потъвам в синевата. И ето ме на острова далечен, забулен в мъгла... Напразно търсех перлите на щастието, отплували с течението. Напразно търсех и онова старо писмо...
...
Може би пясъкът е напоен със сълзите ми отминали...
Може би дочувам тътени от приближаващата буря...
Може би перото ми рисува в мрака...
А може би най-после съм си купила боички, за да оцветя след теб душата си...
© Есенен блян Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ами тук в случая нещата не се случват заради евентуални финансови ползи. Знам, че в наши дни има много такива случаи, но тук по-скоро става въпрос за чувства и страст, отколкото за мимолетно забавление. Тези чувства ги има и от страна на двамата и човек ако се зачете внимателно между редовете, може да ги усети.
-
Много благодаря, а що се отнася до разказа бих казала, че от една клечка кибрит изпепелява всичко наоколо. Има стихии, които са по-силни от нас и една от тях е точно страстта, примесена с дълбоки чувства, така че благодаря за предложението, но не смятам, че шефът е чак толкова виновен. Още повече, че тя ако не искаше, нямаше да остане в колата с него.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
П. П. Благодаря за мнението!