Много много отдавна, когато животните говорели езика на хората, между две планини, скрито зад непристъпни гори, имало едно Опако село с чудодеен кладенец. Там всичко било различно и на обратно. Мързеливите човеци позволили други същества да превземат домовете им. Таласъмките, вместо да правят пакости, вършели домакинската работа и се разпореждали в къщите. Селяните спели сладко през деня, а вечер лудо танцували. Затова не обичали пришълци и когато някой заблуден пристигал, всички с общи усилия го прогонвали.
Един ден между скалите се появил рунтав калпак на млад другоселец, който носел на гръб малка платнена торба. Лицето му било изтощено и бледо, дрехите – изпокъсани. Ала очите му светели чисти като планински ручей.
Много път бил извървял, търсейки селото и прочутия кладенец неслучайно.
От известно време всяка вечер сънувал странно момиче. Косите му – с цвят на узрели кестени, а очите като пролетни листа. То молело за помощ и после изчезвало. Момъкът се събуждал и не можел нито да зас ...