Слънчев лъч се шмугва покрай вдигнатите ми на бюрото крака и се спира върху папка с гриф "Несвършено". От месец насам тя набъбва с темповете на външен дълг, но не това ме безпокои - безпокояг ме двамата типа на терасата отсреща. Единият е с телосложение на стик за снукър и лице на мишелов с хранително разстройство, а другият някак успява да бъде по- грозния от двамата. Както всеки ден през последния месец, те стоят, небрежно облегнати на парапета на терасата, и ми предоставят чудесна възможност да чета по устни , едно от любимиге ми занимания. Преди месец случайно прочетох по устните... по човката на Мишелова, че искал да сваля правителството, и затова трябвало да се хакне някакъв канап. Другият му отговори, че пилците се броели наесен, и че чешкият винервайс е най- добрия. (за винервайса всъщност не съм сигурен, четенего по устни не е точна наука). Оттогава не спирам да дебна двамата злоснамереници, които, за тяхно нещастие, са съседи на буден гражданин като мен.За капак, в детективския бранш съм нещо като легенда. 
Днес двамата спорят за разликата между пестициди и инсектициди...или поне така изглежда от тук. Докато Мишелова се оплаква как и от двете получавал хранителни разстройства, телефонът иззвънява. Вдигам кръвно, после и слушалката:
- Какво?!!? - поне веднъж годишно съм склонен на гневни изблици, но напоследък бдителноста ми е вдигнала този показател на "поне веднъж дневно". 
- Детектив Жечко Жулев?
- Какво искаш, и ако може, по- бързо!?
- Искам да проследите един мъж, подозирам, че жена ми ми изневерява с него! 
- Звънни на Тошо Гъбата, аз не мога!
- Не искам гъби, искам теб! Казват, че си най- добрия.Плащам в брой, плащам щедро, половината - сега!
Още един, който мисли, че може да купи гражданския ми дълг. Решавам да се изгавря с това нахалство:
- Донеси ми снимка на мъжа и бельо на жена ти! То се знае, и парите! 
По- радостно затваряне на телефонна слушалка не съм чувал. Нямам никакво намерение да се занимавам с радините му вълнения, то той все още не го знае. Концентрирам се върху истинската работа, а именно - самоусъвършенстване на четенето по устни и бранене стабилността на държавата. 
Мишелов: - Как е капитан Грант, чувал ли си го?
Грозен: - Не съм го чувал, сори! ( или Сорос, от такава далечина не съм сигурен, а и това не е точна наука)
Мишелов: - Кравата пикае от лявата страна на моста!
Това е или недобра видимост, или парола... Не може да е друго, парола е, всички мостове си имат две страни, защо точно лявата!? Тия двамата са ми в ръчичките! Нищо неподозиращи, те продължават да си свалят картите, да си вкарват автоголове и да губят в тайбрека:
На вратата се почуква. Без покана, влиза многократно яден и повръщан от живота индивид. Сигурно е оня от телефона, рогоносеца. Ако и в секса е толкова бърз, нищо чудно, че прибягва до услугите ми.
- Аз съм онзи от телефона, нося ви, каквото ми поръчахте! 
Поглеждам снимката и веднага разпознавам грозника на нея - това телосложение на стик за снукър и лице на мишелов не може да бъде сбъркано..Ако наистина жената на този нещастник беше спала с него, значи беше свалила летвата си за мъже под земята, а с нея беше заровила надеждата ми за здрав разум в другия хол...пол, това четене по устни вече ми влияе! Или пък...
Връхлетян от професионално предчувствие, скачам рязко, хващам получовека за гушата с една ръка, с другата бръквам във вътрешния джоб на невзрачната му тужурка - и този път нюхът не ме подвежда.
- Дирил Кобрев от движение "Чинията на Бузлуджа е по- плитка от паницата на ГЕРБ"?!!? Добър ден, Дирчо! Имам новина за геб - току- що намери кобрата, която дириш!
Светкавично движение от моя страна по посока слънчевия му сплит го лишава от дъх и добро настроение. Пускам го гнусливо, и той обира миналогодишната прах по пода ми.
- Как разбрахте, че ви наблюдавам?!! - въпросът ми не просто виси между нас, той направо реже. Кобрев най- после успява да изкара няколко глътки въздух, кой знае къде заврени.
- Не знам! Вчера другарите ме заведаха при човека от снимката, и той ми каза да направя това, което направих. Поръча ми да разузная дали ползваш бинокъл, или разчиташ само на зрението си! Обещаха ми безплатен уикенд в Сочи, не можах да откажа!! Кълна се, та аз дори нямам жена!
Казваше истината, тия неща ги усещам, иначе отдавна да съм в бранша. А когато някой започне да ми влиза с бутонкиге, не се колебая да му свиря дузпа! Изправям Кобрев с мощен десен шут:
- Върви и предай на туристическа агенция "Ален мак", че резервацията за Сочи се отменя! А ти, ако се чудиш какво да правиш с живота си, не залагай на актьорска кариера, щото рано или късно ще ти дойда на премиерата и ще бъда на първи ред.! Тогава и кални бани в Архангелск няма да те оправят! Чупка!!!
Той взима бикините на ужженаси и снимката на ужтъпкача й, но за всеки случай ми оставя парите. Изпарява се за миг. Не го подсещам да ги вземе, заслужих си ги! Прибирам ги с обигран жест и се концентрирам върху отсрещната тераса - там вече няма никого. Поглеждам към папката "Несвършено" - слънчевият лъч се е отместил от нея върху папка "Край".