Габриел

Осъден на 20 години затвор

Връщах се от поредното интервю за работа. Вървях бавно по улицата, с наведена надолу глава. Бях сигурен, че няма да ме одобрят и този път. Това ми стана ясно още от първия поглед на управителя на ресторанта. Чудех се как да съобщя за поредното разочарование на майка си. Вече от пет месеца бях безработен, а парите вкъщи никога не достигаха. Дори понякога нямахме храна на масата си.

Бях само на двадесет и пет години. Започнах да се трудя още през последната година от гимназията. Баща ми беше починал и трябваше да се грижа за майка си. Тя беше много болна и почти не ставаше от леглото. А беше невъзможно да се издържаме само с финансовата помощ, която държавата ни даваше. От ранна възраст се научих да се боря. Превърнах се във възрастен, когато моите връстници не мислеха за друго, освен за купони и връзки с различни хора. Имах работа в едно заведение за бързо хранене. Но наскоро, собственикът фалира и трябваше да ликвидира бизнеса си. Останах без работа. А намирането на нова се оказа прекалено трудна задача.

- Как си, момчето ми? – попита ме майка ми, когато влязох в стаята ѝ. Доближих се до леглото и тя целуна челото ми. – Как мина интервюто?

- Казаха, че ще се обадят, ако ме одобрят.

- Сигурна съм, че ще те одобрят. Ти си толкова отговорен и добър. Знам, че хората ще го оценят.

- Надявам се – насилих се да се усмихна.

Видях, че майка ми не се чувства добре. За миг затвори очи и потърка челото си. Започна да диша учестено. Капки пот започнаха да блестят по лицето ѝ.

- Добре ли си? – попитах я.

- Да. Просто е време да си изпия лекарствата. Подай ми онази кутийка – и ми посочи към шкафчето срещу леглото ѝ.

Отидох и взех бялата кутийка. Отворих я и видях, че е останало само едно хапче. Това ме притесни, защото нямах пари, за да купя нова опаковка. А знаех колко важно бе майка ми да пие тези лекарства по три пъти на ден… Взех последното хапче и ѝ помогнах да го изпие с чаша вода. После тя се отпусна на възглавницата и много бързо се унесе в дрямка. Бях свикнал. Все пак тя винаги беше в полусъзнание.

Прибрах се в стаята си. Там беше старият компютър, който ми бе дал мой приятел. Беше решен да го изхвърли на боклука, защото си купи нов, много по-хубав и функционален. Но на мен и старият ми беше достатъчен. Нямах възможността да си купя нов. Седнах на стола зад масата и се вгледах в монитора. За пореден път влязох в страницата на най-популярния сайт за намиране на работа в страната. Имаше много обяви. Отварях всяка една от тях и дори да мислех, че не е подходяща за мен - кандидатствах. Не ме интересуваше каква е работата, просто имах нужда от пари.

Съвсем случайно попаднах на обява, която гласеше, че млад мъж прави секс с жени на различна възраст за пари. В началото се изумих от това, че има хора, готови да продават тялото си. Започнах да си мисля колко ли долен е този човек, че да стигне до това. Дори се отвратих, знаейки че проституцията е една от най-древните професии. Но на второ четене мислите ми се промениха. Дадох нов смисъл на прочетеното. Ами ако този млад мъж се намираше в същата безизходица като мен? Ами ако и на него му трябваха пари да преживява, а не може да си намери работа? Тогава дори изпитах съчувствие към него. И ми хрумна нещо. Нещо, за което не мислех, че ще съжалявам някога.

Публикувах обява в сайта: „Аз съм млад мъж, на двадесет и пет години. Имам атлетично тяло. Предлагам сексуалните си услуги на жени на различна възраст. Цената е по договаряне.” Написах и номера на мобилния си телефон. Не мислех за нищо, а просто пуснах обявата. Не бях сигурен дали някой ще прояви интерес към това, особено когато не прикачих снимка в сайта. Все пак бях решил да опитам. Нямах голям избор от възможности за изкарване на пари. А имах нужда от тях. Ако не заради мен, то заради майка ми.

Изминаха три дни. Не получих обаждане нито по обявите за работа, за които бях кандидатствал, нито за услугите, които писах, че предлагам в замяна на пари. Отчайвах се все повече и повече. Намирах начин да изливам цялото си напрежение, като тренирах. Ходех всеки ден на една площадка за уличен фитнес в градския парк. Тренирах усилено и не спирах, докато не усетех, че не мога да си поема дъх. Обичах да усещам умората по тялото си, потта, която се стичаше по мен и силното сърцебиене. Сякаш именно това ме караше да се чувствам жив.

Когато излязох от банята, чух, че мобилният ми телефон звъни. Беше непознат номер. Зарадвах се, защото веднага си помислих, че от някоя фирма ме канят на интервю. Отговорих на обаждането. Чух плътен женски глас отсреща.

- Обаждам се във връзка с обявата – каза ми жената. – Можеш ли да дойдеш в апартамента ми още тази вечер?

Бях се разтреперил. Не очаквах някой да прояви интерес към това, което едва ли не на шега писах в онзи сайт. За миг се уплаших, че наистина мога да се превърна в човек, който прави секс за пари, в едно… жиголо.

- Ще ти се отплатя щедро – продължих да чувам гласа в слушалката.

- Добре – съгласих се, защото реших, че ако опитам, няма да изгубя нищо. Все пак можех да се откажа, ако исках. Но другата възможност бе да спечеля пари. – Кажете ми адреса си и кога искате да дойда при Вас…

Сградата се намираше в един от най-красивите квартали на града. Обикновено на това място живееха само богаташи. Открих точния адрес и застанах пред вратата. Поех си дълбоко дъх и почуках. След малко тя ми отвори. Беше жена на малко повече от петдесет години. Имаше къса червеникава коса. По лицето си имаше бръчки, а очите ѝ бяха почти сиви. Усмихна ми се, когато ме видя. Огледа ме от глава до пети. Определено беше впечатлена от вида ми.

- Влез! – покани ме тя и направи път да прекрача прага на апартамента ѝ.

Огледах се и по вещите наоколо си дадох сметка, че беше богата. Предложи ми питие, което да ме накара да се отпусна. Може би беше забелязала, че съм напрегнат. Наля в две чаши уиски и ми поднесе едната. Вдигнахме тост и изпих цялото питие наведнъж. Почувствах се по-добре. Но виждайки тази жена пред себе си, не можех да си представя, че ще легна с нея и че ще правим нещо. Отвращаваше ме. Беше много по-възрастна от мен. А от своя страна, тя ме гледаше толкова похотливо, че сякаш нямаше търпение да ми се нахвърли. Отново напълни чашата ми с уиски. След като я пресуших, започнах да се чувствам още по-отпуснат, спокоен. Дори вече не ми правеше впечатление каква е жената пред мен. Исках да приключваме по-бързо с това. Но в никакъв случай не мислех да се отказвам.

Отидохме в спалнята ѝ. Съблякох дрехите си и легнах на леглото. Тя ме наблюдаваше отстрани. После пожела да загасим лампите. Може би се срамуваше от тялото си и мислеше, че мракът ще направи нещата по-поносими. Малко по-късно усещах ласките ѝ по гърдите си. Целуваше ме. Притискаше се в мен. Опипваше с ръцете си всяка част от тялото ми. Опитах се да не мисля за това как изглежда. Опитах се да забравя образа на жената, с която бях всъщност. Започнах да си представям, че съм с друга. С момиче, което съм видял в някое списание или актриса от някой филм. Това ме караше да се чувствам малко по-добре. И накрая успях да дам от себе си това, което моята… клиентка очакваше от мен.

Беше почти полунощ. Включих лампата, която беше на нощното шкафче до леглото и започнах да се обличам. Чух шумолене зад себе си. Дамата бе взела чантата си и вадеше портфейла от нея.

- Вземи – чух я да казва и се обърнах към нея. – Останах доволна от теб, макар да ми се виждаше прекалено несигурен в началото – подаде ми няколко банкноти. Взех ги и ги преброих. Бяха много повече, отколкото очаквах да получа. Вътрешно ликувах, но не показвах никаква емоция с жестовете си. – Очаквай да ти се обадя отново. Бих искала да се срещнем пак.

Когато излязох от апартамента, отново преброих парите. Дали пък клиентката ми не се беше объркала? Но думите ѝ ме накараха да вярвам, че наистина е пожелала да ми плати толкова. И то само за час, прекаран с нея. Да, бях отвратен от себе си, от постъпката си. Но бях доволен от спечеленото. Имах пари, с които можех да живея спокойно поне една седмица. Това веднага ме наведе на мисълта, че ако имам още няколко клиентки като тази жена, ще мога да спестя много пари. Веднага започнах да си мечтая за нещата, които щях да направя със спестяванията, независимо по какъв начин се бях сдобил с тях. Все пак хората казваха, че няма срамна работа. А бях сигурен, че тази работа ще ми донесе добра печалба.

След няколко дни се обади още една жена, която искаше да ползва услугите ми. Беше по-млада и дори ме привлече по някакъв начин. Плати ми добре. Беше ме препоръчала на своя приятелка, с която също прекарах няколко часа. Не усещах колко бързо се бяха случили нещата. Само след около два месеца имах зад гърба си поне двадесет жени, с които бях спал. Бяха най-различни – млади и по-възрастни, вдовици, женени, разведени. А парите, спечелени от тях, позволяваха да не ми липсва нищо. Купувах всеки ден хубава храна за мен и майка ми, която никога вече не оставаше без лекарствата си. Дори имах възможността да направя дребни ремонти в дома ни. Бях щастлив. Не мислех скоро да прекратя с тази работа. Определено усилията, които полагах, за да прекарам време с някоя от жените, които ме отвращаваха, бяха заплатени много добре.

Един ден_ отидох в една красива къща в края на града. Жената, която ми се беше обадила преди около час, живееше на това място. Бях готов да я накарам да остане доволна от мен, независимо каква щеше да бъде. Вече се бях научил да прикривам погнусата си, да затварям очите си и да не виждам очевидното. Позвъних на вратата и зачаках. След малко чух как ключът отвътре се превърта в ключалката. Отвори ми жена, на около тридесет години. Беше висока, слаба, с дълга черна коса. Очите ѝ бяха светли и сякаш имаше нещо в погледа ѝ, което ме плени. Тя се усмихна и ме покани да вляза.

- Искаш ли нещо за пиене? – попита ме.

- Да, не бих отказал.

Наблюдавах я докато отиваше до малкия бар във всекидневната. Движеше се бавно, а тялото ѝ ме караше да изпитвам желание да я имам. Определено ме привличаше. Това беше добре за мен. Нямаше да правя секс с жена, която не ми харесваше. Нещата щяха да бъдат много по-лесни и така бих могъл да дам най-доброто от себе си и то с желание. Когато ми поднесе чашата с водка, седна на фотьойла срещу мен.

- Изглеждаш много добре – усмихна ми се тя. – Харесваш ми.

- И Вие ми харесвате – не мислех да пропусна да го кажа.

- О, моля те. Нека си говорим без фамилиарности. Все пак ще правим секс – и се засмя.

Изпих водката на екс и станах от мястото си. Доближих се до нея и започнах да масажирам раменете ѝ. Тя се отпусна и затвори очи. Доближих устните си до нежната ѝ кожа и започнах да целувам шията ѝ. После се обърна към мен и се целунахме по устните. Имаше нещо в тази жена, което ме побъркваше. Сякаш нямаше да бъда с нея, защото ме бе наела, а защото исках. Исках да съм с нея! Отидохме в спалнята ѝ. Започнахме да правим това, заради което бях дошъл. Тя ме накара да изпитам страст, за която дори не предполагах досега че съществува. Изпаднах в екстаз, който ме накара да полетя в облаците. Тази жена беше специална. Беше истинска вещица, която ме омая!

- Да си тръгвам ли? – попитах я, след като приключихме.

- Бързаш ли? – попита ме тя с усмивка.

- Ако искаш мога да остана цялата нощ.

Тя запали цигара. Наблюдавах я докато пушеше. Изглеждаше ми толкова силна, предизвикателна, непокорна.

- Знам, че не ми влиза в работата, но… Как се казваш? – не издържах на любопитството си.

- Магдалена – отвърна ми тя с равен глас. – Актриса съм и бих искала това, което се случи между нас да си остане тайна. Знаеш какви са репортерите… биха изопачили всичко…

- Разбира се, няма да говоря за това пред никого.

- Благодаря.

Доближих се до нея. Започнах да галя нежно голите ѝ ръце. После я целунах страстно и я притиснах към себе си. Исках да го направим още веднъж. Чувствах се готов да ѝ се отдам изцяло втори път тази нощ.

- Не – спря ме тя. – Мисля, че е по-добре да си вървиш. Доста скъпо ще ми струва удоволствието да бъда с теб.

- Не… - прошепнах ѝ на ухо. – Не искам пари. С теб съм, защото ми харесваш!

Сякаш тези думи я стимулираха още повече. Реши да се поддаде на изкушението, което представлявах за нея. Беше готова да ми се отдаде отново.

Събудих се рано сутринта от първите лъчи на слънцето, влизащи през прозореца. Погледнах в леглото до себе си. Магдалена спеше. Не мислех да я будя. Докато се обличах, забелязах, че мобилният ѝ телефон е на нощното шкафче. Взех го и записах номера си. После позвъних на моя телефон, за да мога да имам номера на Магдалена. Предчувствах, че скоро ще изпитам желание да се срещнем отново. Не за пари, а за удоволствие.

Върнах се вкъщи с продукти за закуска. Бях сигурен, че майка ми ще е гладна. Отидох, за да я поздравя, преди да се захвана с готвенето. Видях, че още спи. Не ми се искаше да я будя, но трябваше да изпие хапчетата си. Доближих се до леглото и я целунах по челото. Когато устните ми докоснаха кожата ѝ, изтръпнах. Беше студена. Разтърсих я, за да я накарам да се събуди, но беше безполезно. Нито молбите ми, нито сълзите, които обляха лицето ми, щяха да помогнат. Майка ми бе мъртва.

* * *

Когато се върнах от погребението усетих самота, която досега ми беше непозната. Къщата бе празна, нямаше при кого да отида, за да поговоря. Да, майка ми беше болна и дори понякога едва ме чуваше, но аз ѝ говорех, докато беше в стаята си. Разказвах ѝ за мечтите си, за нови неща, които съм научил, за спомени… Но вече нямаше никой друг, освен мен. Бях напълно сам. Отидох в кухнята. Трябваше да си приготвя нещо за вечеря, но нямах апетит. Исках просто да се напия, за да забравя за мъката, която изпитвах в този момент. Взех бутилката с вино от шкафчето и седнах на пода. Отворих я и отпих солидна глътка. Колкото по-скоро алкохолът замъгли съзнанието ми, толкова по-бързо щях да спра да мисля за загубата на майка си, за самотата, за студа в дома ми…

Изведнъж си спомних за Магдалена. Нещо в мен ме подтикваше да я потърся. Може би имах нужда от компания в този момент. И без да се замислям повече, взех мобилния си телефон и набрах номера ѝ. След малко чух гласа ѝ отсреща.

- Аз съм, Габриел.

- Запазил си номера ми?

- Да. Знаех, че ще имам нужда да се срещнем отново. И искам да се видим още сега.

- Колко ще ми струва това? – засмя се тя.

- Нищо. Казах ти, че ми харесваш и искам да съм с теб.

- Вкъщи съм. Ела когато пожелаеш.

Само след половин час вече бях пред къщата. Когато тя ми отвори вратата, веднага започнах да я целувам. Тя не ме спря, а започна да ми отвръща със същата страст. Затвори вратата и веднага отидохме в спалнята. Не исках да говорим, а да правим секс. Исках да не мисля за нищо, а просто да се отдам на този момент.

- Има ли нещо? – попита ме тя по-късно, когато лежеше в обятията ми_ и усещах голото ѝ тяло, опряно до моето.

- Днес погребах майка си.

- Съжалявам… Предполагам колко ти е тежко.

- Да, тежко е. За това исках да се видим. И определено ми помогна да се почувствам по-добре – целунах я по устните.

- Харесвам ли ти? – попита ме малко по-късно тя.

- Не е ли очевидно?

- Да. Но е странно. Странни са обстоятелствата при които се запознахме…

- Нека да не мислим за това. За мен няма значение. Харесваш ми и само това е важно!

На следващия ден получих обаждане от Магдалена. Покани ме на вечеря у тях. Приех. Когато отидох в дома ѝ, веднага усетих аромата на топла храна. Изненадах се, че освен красива актриса и привлекателна жена, ще се окаже и добра готвачка. Седнахме край масата. Наляхме си вино и започнахме да си говорим. Бързо преминавахме от една тема на друга, но това правеше разговора ни по-очарователен. Харесваше ми това, че не засягахме прекалено лични теми, които биха ме разстроили или накарали да се ядосам. През цялото време имах усещането, че Магдалена се стараеше по всякакъв начин да ме впечатли още повече. Гледаше ме предизвикателно, с желание. Жестовете ѝ ме караха да се почувствам като полудял по нея. Никога досега не бях изпитвал подобни неща към никоя жена.

- Играеш опасна игра – казах ѝ, когато изпих последната глътка вино от чашата си.

- Защо? – с дяволита усмивка попита тя.

- Защото мисля, че лесно ще се влюбя в теб.

- А това лошо ли е?

- Все още не зная…

После тя се изправи от мястото си. Доближи се до мен и седна в скута ми. Започна да ме целува по шията, после по устните. Целуваше ме страстно, сякаш беше животно, което искаше да ме погълне. И накрая вечерята приключи в леглото. Поредната прекарана нощ с Магдалена…

Един ден получих обаждане. Жена искаше да се срещнем, за да се възползва от услугите, които предлагах. Не разбирах защо, но за миг се замислих. Не бях сигурен дали искам да приема или да откажа. В крайна сметка попитах за адреса ѝ и часа, в който да я посетя.

Беше красиво младо момиче. Може би на по-малка от моята възраст. Дори се изненадах, че имам такава клиентка. Тя беше напрегната, притеснена. Но все пак искаше да го направим. Поговорихме малко, преди да стигнем до ласките и после до леглото. Разбрах, че това ще ѝ бъде първият път. Искаше да го направи с някого, преди да легне с гаджето си. Срамуваше се от това, че на тази възраст, все още е девствена. Не мислех да споря с нея за това дали е повод за срам или не. Бях там, защото тя искаше да прави секс с мен и да ми плати за услугата.

Бях нежен с нея. Дарявах я с ласки, с целувки. Исках да се чувства добре, особено като знаех, че съм първият мъж на когото се отдава. Но за мен беше странно. Не заради обстановката, не заради момичето и разказа ѝ преди да преминем към същинската част, а защото не спирах да мисля за Магдалена. В съзнанието ми беше само тя. Спомнях си за нощите, прекарани с нея. Спомнях си за всички онези неща, които ми правеше и с които ми доставяше неописуема наслада. Не си давах сметка, че вече бях започнал да се влюбвам в тази жена.

С Магдалена започнахме да се срещаме всеки ден, прекарвахме нощите заедно в нейния или в моя дом. Започвах да се привързвам все повече към нея. Сякаш дори изпитвах нужда да сме заедно, изпитвах физическа и емоционална нужда от нея. Беше странно. Нещо непознато. А тя се радваше. Споделяше ми колко много е искала да срещне човек, който да се влюби в нея. Някой, който да обикне същността ѝ, да споделя радостите и неволите ѝ. Все ми казваше колко благодарна била, че ме е срещнала. Бях щастлив, когато ми говореше подобни неща. Та кой не би искал да знае, че прави щастлив човека, в който е влюбен?!

- Искам да ти помогна с намирането на друга работа – каза ми тя веднъж, когато бяхме сгушени в леглото.

- Защо? Ревнуваш ли ме? – със задоволство попитах аз.

- Разбира се! Искам те само за себе си!

- Ами тогава… - целунах я аз – ще бъда само твой!

Помоли свой приятел, собственик на заведение, да ми даде работа. За мое щастие, той си търсеше барман. Веднага ме нае, след като получи много добри препоръки за мен от Магдалена. Започнах почтена работа, с която не изкарвах толкова много пари, както преди, но знаех, че така правя щастлива жената, която обичах. Не ми се искаше някога отново да се върна към професията си на жиголо. Защото колкото и доходоносна да беше, ме караше да се чувствам като нищожество. Продавах се, сякаш ми липсваше самоуважение. Но за тези неща бях започнал да мисля, едва когато започнах да работя в заведението. Радвах се, че започвах нов етап в моя живот.

В заведението имаше едно момче, което беше сервитьор. Казваше се Ники и в началото ми се струваше симпатичен, но после промених мнението си за него. Беше започнал да подхвърля някакви неща за връзката ми с Магдалена. Не знаех от къде беше научил, но беше сигурен, че с нея сме двойка. Понякога шегите му ме дразнеха, макар да се опитвах да не отдавам толкова значение на това.

- Е, довечера ще те чака ли… любовта? – смееше се той. Не отговорих. – Не зная защо си се хванал с тази жена, но… мисля, че имаш потенциал за нещо по-добро.

Вбесих се от думите му. Той не уважаваше жената, в която бях влюбен, а нямаше причина за това. Дори не я познаваше! Сграбчих го за яката на ризата и го погледнах с гняв в очите. Той се стресна от реакцията ми.

- Ако още веднъж кажеш нещо лошо за Магдалена, ще те накарам да си платиш!

- Добре, добре - вдигна ръцете си той. – След като си избрал да си с такъв човек, няма да оспорвам решението ти.

- Какъв човек? Защо говориш така, сякаш Магдалена е лоша, сякаш не заслужава обичта ми?

Ники ме изгледа по странен начин. Сякаш беше изненадан от въпросите ми. Не каза нищо повече, макар да предчувствах, че му се искаше да говори. Може би се страхуваше, че ще го ударя. Това би довело до скандал и евентуалното уволнение и на двама ни от заведението.

На следващия ден, бях на работа следобед. Обичах вторите смени, защото сутрин успявах да поспя до късно. Открих зад бара един вестник. Огледах се наоколо и попитах сервитьорите дали знаят на кого е. Никой от тях не го беше оставял там. Реших да го изхвърля, за да не ми се пречи в работата. И точно преди да го пусна в кофата за боклук, забелязах нещо, което привлече вниманието ми. Видях снимката на Магдалена. Разтворих вестника и се зачетох. Статията беше озаглавена с името: ШОКИРАЩИ РАЗКРИТИЯ ЗА АКТРИСАТА МАГДАЛЕНА. Изненада ме това, че вестникът беше стар, още от преди пет години. Може би някой нарочно го бе подхвърлил зад бара, за да мога да прочета тази статия. Продължих с четенето. Не предполагах, че тези няколко реда ще преобърнат живота ми. Че онези думи, написани там, ще ме накарат да се разтреперя толкова много и да усетя как светът се разпада около мен.

В статията пишеше, че разследващ журналист разкрил голямата тайна на Магдалена. Открил, че тя преди няколко години е била той. Била е мъж. Казвал се е Алекс. Направил си пластична операция в чужбина, с която се превърнал в жена. Дори лекарите били изумени от резултатите, защото нямало и следа от човека, който легнал под скалпела. Всичко преминало толкова добре, че Алекс умрял завинаги в онази операционна и се превърнал в Магдалена. Актрисата Магдалена. Жената, в която бях влюбен. Транссексуалната жена!

Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите. Не можех да си поема дъх. Очите ми бяха втренчени в статията и не можех да отлепя погледа си от нея. Препрочитах отново и отново онези думи. Почувствах се измамен, излъган, използван. Почувствах се като марионетка в ръцете на човек, който криеше толкова страшна тайна от мен. Тайна, която преобърна целия ми живот само за няколко секунди.

Без да кажа каквото и да било излязох от заведението. Чух как шефът ми ме викаше и казваше, че не мога да си отида. Но това не ме интересуваше. Трябваше да се махна от там. Имах нужда да се усамотя, да помисля. Прибрах се вкъщи. Изпитвах толкова силен гняв, че започнах да блъскам всичко по пода, да обръщам масите и мебелите. Исках да изкарам яда, който се бе събрал в мен, за да не извърша някоя глупост. Когато около мен всичко се превърна в хаос, седнах на пода. Треперех. Изпитвах болка. Изпитвах омраза. Накрая заплаках като дете, което бе открило, че светът от приказките е просто измислица. Действителността бе жестока и измамна.

След малко чух сигнала на мобилния си телефон. Извадих го от джоба на дънките си. Имах съобщение от Магдалена или Алекс, или както се казваше там. Пишеше ми, че ще ме чака в дома си със специална изненада. Отвратих се. Захвърлих телефона към стената и той се счупи на парчета. Бях спал с жени, които бяха по-възрастни от мен, с бръчки, с отвратителни тела, но все пак жени. Преглъщах погнусата си, когато лягах в леглото с подобна клиентка, но не можех да преглътна измамата, това, че спах с жена, криеща от мен, че някога е била мъж.

- Очаквах те – усмихна ми се Магдалена, когато отидох в дома ѝ. Искаше да ме целуне, но аз се отдръпнах. – Какво ти е?

- Просто съм малко уморен – отвърнах с тих глас.

Хвана ме за ръката и ме отведе в спалнята. Там имаше запалени свещи на масичката до леглото. Ухаеше на приятни аромати, а по леглото бяха постлани цветчета от рози. Магдалена легна, в очакване да застана върху нея. Усмихваше ми се. Направих каквото искаше. Легнах върху нея и тя ме обгърна с ръцете си. Започна да ме целува по шията и по гърдите.

- Знам тайната ти – прошепнах в ухото ѝ.

Погледнах към лицето ѝ, по което се бе изписала изненадата, която изпитваше в онзи момент. Очите ѝ щяха да изскочат, а устните ѝ замряха. Това ми беше достатъчно да разбера, че прочетеното във вестника бе истина. Друго доказателство не ми бе нужно.

- Нека ти обясня – прошепна тя.

- Не, не… - отвърнах. – Няма нужда. Разбирам всичко.

Опита се да се изправи от леглото, но я блъснах и хванах здраво ръцете ѝ. Стресна се. Не знаеше на какво бе способен един измамен мъж!

- Не е това, което си мислиш – продължи. – Исках да ти кажа, но…

- Млъкни! – изкрещях и сложих дланта си върху устните ѝ.

Започна да се дърпа, искаше да се измъкне от хватката ми. Тогава я ударих по лицето. От онези устни, които до преди часове обичах да целувам, се стече струйка алена кръв. Последва втори удар, а после трети. Не ѝ позволявах да извика, не ѝ позволявах да се спаси. Исках да изпитва болка, да страда, да плаче. Гледах я в очите, в които се четеше страх, безпомощност и разкаяние. Спрях с ударите. Онова лице, което сънувах всяка нощ, се бе покрило със синини и кръв. Магдалена ме погледна с жален поглед. Искаше да се надигне, но не можеше. Падна на леглото и изгуби съзнание.

Все още бях афектиран. А когато огледах отново стаята, онази романтична обстановка ме накара да се почувствам още по-зле. Блъснах масичката, която беше до леглото. Запалените свещи паднаха на пода. Видях как чаршафите много бързо започнаха да горят. Наблюдавах безучастно, докато пламъците не обгърнаха цялото легло, на което лежеше в безсъзнание Магдалена. Седнах на стола в стаята, докато и около мен всичко започваше да гори. Гледах безмълвен, как онзи човек, който ме измами, изгаряше жив. Не ме интересуваше как се казваше, не ме интересуваше начина, по който ме караше да се чувствам. Вече всичко се бе оказало една гнусна лъжа. Исках да изгори, да страда. Започвах да се задушавам, но стоях неподвижно. Искаше ми се и аз да изгоря там. Исках да умра.

Но след малко се чуха сирените от пожарните коли, които приближаваха към къщата. Пожарникарите нахлуха в сградата и започнаха да се борят с огнената стихия. Не след дълго ме видяха и искаха да ме изведат от онзи ад. Съпротивлявах се. Борих се с тях, защото исках да остана и да изгоря. Но накрая успяха да ме изкарат навън. Продължиха да си проправят път между пламъците, опитвайки се да спасят и Магдалена. Но вече беше късно. Беше мъртва. Превърна се в купчина пепел.

Когато дойдоха полицаите, не отрекох нищо от случилото се. Признах им за това, че бях извършил убийство. Разказах им за измамата, на която бях станал жертва. Но това не оправдаваше моето престъпление. Трябваше да понеса присъдата за смъртта на Магдалена. Трябваше да приема, че затворът ще бъде мой дом в следващите двадесет години.