> ∞
>
>
>
>
>
> Почти месец и половина след тези събития, седях на терасата заедно с Дотъм, Римън, Ливър и Малена и разглеждах някакви тестове за интелигентност, докато останалите трима играеха карти. Беше късен следобед, слънцето лееше златисто-виолетови лъчи към нас, но сянката на верандата бе прохладна и приятна.
>
> -Влизам с десет – Римън заби цигарата си в пепелника и се облегна назад. Не вдигнах очи, подмамена от красивия му глас. Вече се бях научила дори да потискам поривите да го поглеждам. Държахме се съвсем нормално един към друг, дълго бяхме обсъждали разказите на сестра ми, но това беше всичко. Не се поглеждахме. Не се избягвахме, но и не се мъчехме да оставаме насаме. Прехвърлих още няколко въпроса и отпих от кафето. Ливър раздаваше карти, Дотъм и Малена се гледаха, а Римън палеше нова цигара. Полъхна безшумен вятър и донесе смесен аромат на парфюми и кафе. Отново се върнах на теста.
>
> Сестра ми ни разказа цялата истина през онази вечер. Разказа ни как Орисаните се изле ...