> ∞
>
>
>
> Събуди ме някакво неприятно ръмжене, дразнещо като прашинка в окото, глупаво като муха в стъклен буркан. Преобърнах се в леглото и сънено надигнах глава. Ръмженето не преставаше, даже странно се усилваше и изведнъж ми стана ясно какво се случва. Телефонът ми, оставен на вибрация и пъхнат под възглавницата, звънеше.
>
> -Ало? – измърморих със затворени очи. Когато разпознах гласа, рязко се опулих.
>
> -Амара, здрасти, аз съм – Ливър. Май те събудих.
>
> -О, не, не – избърборих – Не се тревожи. Само се излежавам.
> ...