- Нали всички знаете колко чувствена, колко нежна съм? И музиката ми е такава, не като на барабана, например - каза флейтата.

- Ти защо обиждаш? И аз изразявам чувства. Ако звуците ми са бавни - тъга показвам. Ако са бързи - радост прелива.

- Е, е, ако е за чувства - моите звуци са за душата. От тях лъха философия. Какво знаете вие? - обади се саксофонът.

- А аз съм заразително бодър. Ще го отречете ли? - запита инструментите тромпетът.

Запита, но не чакаше отговор.

- Какво говорите? Моята музика е божествена. Това е всеизвестно. - каза лирата и даже една струна издаде нежен звук.

- А чували ли сте за акорда на пианото? Какво ще ми кажете сега, а?

- Я стига! Толкова сте смешни с хвалбите си. Всички звучите прекрасно. Можете и сами да се изявявате, но всеки, който е сам - е самотен. Слушайте мен - старата цигулка. Много концерти съм имала, но когато свиря с вас ми е хубаво. Приятно ми е и издавам най-нежните звуци, които зная. А сега готови ли сте? Хайде! Идва диригентът.

Заедно да създадем божествената музика. Нали сме оркестър?