1.
Хората мълчаха.
Отрядниците на групите стражници гледаха със студени очи в тълпата и търсеха евентуални нарушители, но такива за тяхно съжаление нямаше. Присъстващите не бяха от онези неблагоразумни хора, които си позволяваха да дадат свобода на чувства и мисли и да се изкажат против режима. Подобна глупост си е чисто самоубийство и всеки знаеше добре, че такива изчезват – в каторгите, а съвсем скоро след това и изобщо.
Ораторът се пенеше вече половин час на трибуната. Говореше обичайните безумици за положителен напредък и прогрес на нацията. С фалшив ентусиазъм откриваше пред събратята си за пълния успех на идеята на управниците на народа, които загрижено ден и нощ бдят за благополучието на гражданите. За това, че всеки днес е на работа и безработицата е далечен спомен от миналото. Че няма престъпност и спокойствието владее улиците.
Хората на площада смирено мълчаха, но навярно всеки се питаше дали ораторът няма по-скоро да приключва с размислите си. Връщаха се от трудовия си ден и ...