Осемдесет и една щяха да са ти много.
Как една торта побира толкова много свещи
и как на осемдесет и една имаш достатъчно кислород
в дробвете че да ги духнеш всичките,
за да ти се изпълни желанието?
Какви са желанията ти на осемдесет и една,
струва ли си да идеш до дисни ленд
или да изкачиш Еверест?
Наистина ли ти се скача с парашут
или просто искаш да можеш да се наведеш
и да си вържеш обувките,
като едно време
и да можеш да претичаш през булеварда, докато няма коли,
да можеш сам да си сложиш храната в чинията
без да ти треперят ръцете,
да ходиш по концерти,
приятелите ти да са все още живи?
Ти да си все още жив...
Какво повече можеш да искаш на осемдесет и една,
освен да не ти догаря така бързо цигарата,
да не ти става прекалено студено,
да можеш да спиш нормално вечер
и да има някой до теб,
и този някой да не диша на пресекулки,
и да е здрав,
и да те обича още
след всички тези дълги години,
след гоненицата,
след кавгите,
след прошката
и всичките гадости на живота,
но и след хубостите също.
Днес щеше да си на осемдесет и една,
ала нещо в теб секна преди три години
и от тогава не искам никакви парашути,
никакви овеселителни паркове
(страх ме е от клоуни)
и Еверест не ми се струва интересен.
Иска ми се днес да се чудех как
да сложа толкова свещички върху тортата
и да не се притеснявам, ако не успееш да ги духнеш всичките,
защото всичко друго си го имаш
но аз вече нямам теб.

Честит рожден ден, дядо!