Знам, че не повярва в истинската любов.
Помниш ли, когато под дъжда те целунах?
Помниш ли как ти обяснявах как изглежда залеза?
Как вятърът ми говореше за теб, не знаеш.
Помня, преди време, ти спря дъха ми само с поглед.
Тогава моето сърце затуптя с 200 км в час!
Ти не поиска да приемеш всичко, което ти дарявах.
Слънцето сутрин ме гали по изморени очи,
изморени от непрестанния плач всяка вечер.
Докосването ти за мен бе като утринна роса,
освежила цветята след суха вечер.
Седях на края на морето и в дълбините се заглеждах,
молех се да се върнеш при мен.
Истината е, че ти се страхуваш,
не искаш да се оставиш на чувствата прекрасни.
Помня как в прегръдката ти заспивах,
а СЕГА в студ спя всяка вечер.
Реки от сълзи направих, надявах се да те намерят.
Писма стотици написах и ги пратих по целия свят,
надявах се да ги получиш, да разбереш за мен.
Oще стоя и на господ се моля ти да се върнеш.
У дома е тихo и самотно без теб.
Скъпа моя любов, аз без теб не мога,
по-добре в огъня да вляза и да изгоря.
ТИ, КРАСИВА МОЯ МЕЧТА - ЗНАЙ - ОБИЧАМ ТЕ.