Дойде вкъщи жалък, кожа и кости, кал и бълхи. Усилено му търсихме дом. Нов. Подходящ. Една седмица по-късно, Гадината се чувства... видимо...у дома си. Дебел, мек и доволен. И още по-жълт. Все се заричах, че повече животни в нашата къща няма да има, ама...ей го! До преди малко щракаше и той на клавиатурата, ама се умори, щото е голям, колкото една ароматна клечица. Тъкмо го премерих. След малко ще стане котарак голям и ще има характер, и ще лови мишки. И няма да има нужда от мен.
И децата така идват - мънинки и невинни. Имат нужда от дом. И храна. И любов. За да станат хора. За разлика от котараците, няма да могат да ловят храна. Първоначално. И козинка няма да имат, ще им трябват дрешки. И книжки. Щот не са котки, а мишките се ловят с книжки. После.
Ходих в един дом. Наскоро. За дечица, изоставени от майките. С Деси натоварихме в багажника дрешки и обувки и пуф - в Драгалевци. 18 броя ококорени личица. Натрупаха се около колата като мушици. Видяха чувалите и въздъхнаха: "Еееех, пак др ...