В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ще завърши, в ден на тотална апатия към съществуването ми.
“Това е радио Свободни мечти, часът е седем, а аз, водещият Киро Секиро, ви поздравявам за добро утро с това парче”. Понеделник сутрин... отново!
-Майка ти проклета - изкрещях с пълен глас, бих един ъперкът на будилника и заспах отново. Десет и тридесет. Какво ли имам днес? Първите два часа математика, история след това... биология, а, химия! Караме я с класа на Чорко и Сабата, трябва да се видим днес, пък и често си практикуваме химия с тях (мазната усмивка и се вдигам от леглото). Дънките, тениската, къде ми е гелът по дяволите... А, ето го, прическа на бодли, едни сенници на очите и тръгвам.
В стаята влиза жена на малко над средна ...