Излязох на разходка, спонтанно ми дойде желанието да избягам. Потърсих най-тихото кътче, но гласът ти ме преследваше навсякъде... Отидох на най-шумното място, но ти продължаваше да кънтиш в мен. По дяволите... Вървях и се опитвах да не мисля, бях толкова съсредоточена в това, че очите ми се напълниха със сълзи на безсилие, но не им позволих да се стекат по лицето ми. Беше ме срам. В квартала случайно минах покрай една циганска сватба и се поспрях. Дива емоция се стичаше по иначе голата улица и жива музика се увиваше като змия около въздуха. Усмихнахме се, аз и ти в мен, с циганските си души. После продължихме, докато не стигнахме до малкото паркче, огласявано от свежата врява на младостта, трима малчугани се гонеха в тревата. Седнахме на една самотна пейка и продължихме да се борим - ти да излезеш от мен през очите ми, а аз... да те задържа още малко. Винаги си бил по-силният, отново ме разплака, без дори да знаеш. Може би в момента някъде разплакваш и друга и после я целуваш диво, как ...