Безусловно един от най-масовите убийци живели някога на тази планета е Сталин. Той е ненадминатият шампион. Човекът пред когото бледнеят всички останали диктатори, в това число Тамерлан и Хитлер. Ако СССР не беше от страната на победителите, то едва ли днес Сталин щеше да оцелее като нормална историческа личност и да се стигне дори дотам, че да се спори за него, дали е изиграл позитивна или негативна роля през втората световна война. Работата е там, че ако приблизително 22 млн. са съветските жертви във войната /точните числа оставям на историците/, поне още толкова са избитите от Сталин в мирно време в неговите чудовищни концентрационни лагери, описани от талантливото перо на Александър Солженицин /лека му пръст/. През 1963г., когато бях начеващ ученик, излезе на български език неговата книга "Един ден на Иван Денисович" /издателство Народна култура/. Книга, която пазя като светиня вкъщи. В нея концлагеристът Иван Денисович Шухов сакаш си води мислен дневник в концентрационния лагер /вероятно в Усть Ижма - Коми/, където изтърпява присъдата си. Дневник покъртителен. Дневник, който чрез едно монотонно описание на един-единствен ден на зека /лагерника/ - ти дава възможност да получиш точна представа за чудовищното изобретение на Сталин в Сибир. Книгата беше допусната до свободния български книжен пазар единствено по причина, че по това време начело на СССР беше Никита Сергеевич Хрушчов - следващият след Сталин генерален секретар на КПСС /Комунистическата Партия на Съветския Съюз/. Човекът, който бе сърбал попарата на Сталин и имаше възможност да го развенчае посмъртно. Пак по това време /а по-точно - през 1967г./ се появи и книгата "Невидими боеве" /на издателство Народна младеж/. Тя е своебразно документално повествование за изтезанията, на които сталинското НКВД подлага собствените си чекисти. Книга, от която настръхват дори косите на човека. Припомням всичко това, за да се знае, че Сталин окупира България, след като тя бе предадена от дебелогъзия мазник Чърчил и олигофрена Рузвелт в сатанинските му ръце. И този Сатана назначава начело на т.нар. НРБ /Народна Република България/ свои послушни марионетки. Те плуват в блатните води на т.нар. шумкари /партизани/ - хора обирали мандрите и убивали без съд и присъда в дните предшестващи 9-ти септември 1944г. Хора, които абсолютно несправедливо получиха огромни привилегии и станаха родоначалници на т.нар. червена аристокрация /състояща се разбира се от долнопробни потурджии, "миришещи на лук и вкиснало" във Вапцаровата терминология/. Продажните български комунисти издигнаха повсеместно паметници на Сталинската армия - окупаторка на родината ни. Такива бяха издигнати и в столицата на България. Представете си, че у вас нахлува банда изнасилвачи и разбойници. Те ви вземат имуществото, изнасилват ви жената, а после похищават и децата ви. На всичко отгоре ви нареждат да им издигнете паметник в собствения си дом и да го тачите вовеки веков. И ето, аз ви питам: Нима при първа възможност не бихте премахнали този паметник от дома си? Ако не го направите, то вие сте просто един болен психически човек, който не заслужава да живее. Друг въпрос е, че червените вампири и кръвопийци - комунистите, които получиха наготово властта си от Сталин и поискаха дори България да стане 16-тата съветска република, биха искали тези паметници да останат, защото те сякаш увековечиха тяхното грабителство и безродничество. Но идва Видов ден, когато тези паметници един по един ще слязат от сцената, а заедно с тях ще си отидат и червените термити. Затова ги боли толкова. Защото осъзнават, че краят на тези паметници символизира техния собствен край. А ние - останалите, трябва да се радваме, че червените вампири и термити ще си отидат и снагата на майка България най-сетне ще си отдъхне от тях!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados