Преди много години на брега на Аляския залив имало едно малко рибарско селце. Местните жители го наричали Бюрк на името на най -известния им гражданин, който прекосил половин Америка, за да стигне до Апалачите изкачил се на един от най - високите върхове в планината, само за да откъсне билката, която по - късно спасила живота на единствената му дъщеря. В това бедно село хората, които били останали да живеят там, се изхранвали главно с това, което си призвеждали или улавяли. Само веднъж в седмицата им доставяли хлад и най -необходимите хранителни продукти, а един път на 2 - 3 месеца – дрехи. Всички тези провизии те плащали с парите, събрани през лятото когато идвали семейства с децата си на почивка в селото. Там те едновременно и почивали, и се научавали на доста нови неща – да ловят риба, да строят и управляват лодки, да се грижат за домашните животни и изобщо всичко, което отсъствало в тяхното ежедневие. Всяка година идвали все повече и повече туристи и доволни от предиваването си на следващия летен сезон се завръщали, водейки и свои приятели.

   Едно лято семейство Долеман вече за трети път се били върнали в Бюрк. Вече познавали много добре местността, а и миналата година дори си построили и къщичка, която през цялото време до следващото лято била празна от един човек на име Туа. Той никога през живота си не бил напускал селото, но и не искал. Бил доволен от живота си в Бюрк. Още от малък баша му започнал да го учи на всичко което знае, а по - късно Туа ходел и при другите възрастни мъже в селото и придобивал все повече и повече знания. Така Туа станал най - умният мъж в Бюрк и всички идвали при него за съвети.

   Докато семейство Долеман отсъствали, Туа се заел да има пооправи къщата. Направил много хубави мебели, сложил полици, на които наредил изкусно оцветени съдове. Той бил много привързан към семейството и затова направил всичко това с желанието приятно да ги изненада когато се върнат. Той бил най - много привързан към малката Елизабет Долеман – 8 - годишно момиченце с небесно сини очички, които изучавали всичко с голямо любопитство, но и с желанието да знае колкото се може повече. Елизабет най - много обичала разходките със стария Туа, когато й разказвал най - различни интересни легенди за местността. Любимата й история била за един мъж на име Люк, който прекарал 2 години на безлюден остров, намиращ се на около 20км от Бюрк, но никой не знаел за съществуването му. Благодарение на наученото през годините успял да се възстанови от корабокрушението и заживял там. Макар, че си построил лодка още на 2 месец от пребиваването си там, не искал да се връща. Но му станало мъчно за семейството и решил да се прибере за учуда на всички. И Елизабет искала да прекара няколко седмици на такъв остров. За нея непознатото и неизследваното било изключително привлекателно. Макар и да била само на 8 години, тя желаела да опознае колкото се може повече от заобикалящия я свят.

   Било слънчево и топло утро, когато семейство Долеман решили да излязат с лодката си, за да се поразходят и да уловят риба за обяд. Към 8 часа лодката вече била напълно готова, натоварена само с най -необходимото – храна, изворна вода, рибарски принадлежности. Когато излезли в открито море на небето нямало нито едно облаче, което да подсказва, че само след броени часове ще се разрази ужасно страховита буря. Напротив, имало само лек попътен вятър, за който семейството било благодарно. Били навлезли на около 18 км. в океана, когато започнал да духа силен вятър и на небето бързо се появили множество облаци, предвестници на идващата стихия. Долеман разбрали, че нямало време да се върнат в селото, затова решили да се подслонят на близкия остров. Стигайки до него, забелязали своето убежище. Една пещера, която се превърнала в техен дом за следващия месец. Семейството бързо се скрило в пещерата, която се намирала близо до брега и за да не достигне водата от океана до тях, сложили лодката за преграда. Вече се били скрили, когато бурята се разразила. Те били толкова уморени, че веднага след като се сгушили един до друг, за да се стоплят, заспали.

   На сутринта Долеман се събудили рано. Бурята била вече преминала и небето било ясно. Но за съжаление снощната буря разбила лодката им и те нямало как да се върнат. Флер, бащата на Елизабет, решил да огледа пещерата, където прекарали тежката нощ. Той останал много изненадан след обиколката. Изглеждало, че или някой живее там, или е живял някога. Флер показал откритията на семейството си и те останали толкова учудени, колкото и той самият. Той намерил големи количества качествен дървен материал, дърводелски инструменти, сандък с барут, одеала, карта, на която бил отбелязан островът  на който се намирали. Когато Елизабет видяла всичките провизии и особено картата, веднага се сетила за историята за Люк, която дядо Туа толкова пъти й е разказвал. Тази легенда наистина се била случила. Наистина някой е живял тук и както изглежда се е връщал и по - късно, за да донесе материали, необходими за едно краткотрайно прибиваване на острова.

Семейството пресметнало, че за да построят добра лодка, за да се върнат в Бюрк, им трябвали 2 - 3 седмици. Те си разпределили задачите. Флер и синът му Сам щели да се занимават с лодката, а Елизабет и майка й с шрехраната. Елизабет много се противяла на това решение. На нея и било по - приятно да се занимава със строенето на лодката, отколкото да търси с часове храна. Но баща и бил твърдо против желанието и, но за да не я разсърди и разрешил да устройва капани за малките животни. Малката Елизабет много се зарадвала, че ще се занимава с животни и с удоволствие приела поставената й задача. По цял ден си играела с животинките и дори измислила имена на някои от тях. През това време Флер и Сам все повече напредвали с лодката, но било трудно, тъй като имало дни когато духал силен вятър, който им пречел.

   От ден на ден Долеман се привързвали към това дивно място и когато вече били изминали 3 седмици от прибиваването им на острова на Люк, те не искали да си ходят. Но лодката била почти готова. Макар и да не желаели да си ходят, знаели, че трябва, тъй като дядо Туа сигурно много се тревожел за тях, а и след месец трябвало да се вращат в Едмънтън, където живеели.

  И така, след малко повече от 3 седмици лодката била напълно готова. На 26 - то утро, което посрещали на острова, тя била сложена във водата и очаквала пасажерите си, които се сбогували с острова и всичките му обитатели, като им обещавали, че догодина отново ще ги посетят.

  Няколко часа след отплаването им от острова на Люк вече се виждал кея на Бюрк. Когато стъпили на него, първия човек когото срещнали бил стария Туа. От деня, в който изчезнали, той по цял ден седял близо до кея, гледайки хоризонта в очакване да ги види отново. Толкова се зарадвали, че пак виждат дядо Туа, а той самият дори се разплакал при вида им.

  До края на деня цялото село знаело, че семейство Долеман са се върнали. Още същата вечер всички се събрали на площада, запалили огън и цяла нощ слушали разказите за приключението им. Вече всички били сигурни, че легендата за островния Люк е истина. Долеман го доказали.