От ПЪРВА ЧАСТ на роман
за българската действителност /16-21 век/
I
Събудих се сред хора с вързани ръце. Някои си шушнеха, но нищо не можех да разбера. Стори ми се, че говорят на хърватски, на гръцки, но дочувах и други - непознати за мен езици. Всички изглеждаха уплашени, бяха раздърпани и мръсни.”Господи, къде съм?” Дочух позната реч. Някаква жена си приказваше с друга на български. Зарадвах се и се запромъквах към нея.
-Къде съм? - попитах я.
-По-тихо, момче! - рече тя и после добави - В Станбул си, на робското тържище .
Баба ми бе казвала,че турците продавали хора, но не мислех,че това може да се случи с мен или с някой от моето семейство. Вече не чувах и не виждах нищо. Но започнах да си спомням. Ето я майка ми. Тя плаче и не иска да ме даде на войника. Ето го и баща ми: ”Смили се, чорбаджи!”- проплаква той. Турчинът с един удар го поваля на земята и от устата му потича кръв. Баба се спуска и плаче: ”Сине, мили сине!” Аскерът удря и нея и тя пада. Аз се притискам към мама, но агаря ...