XVII
Когато пристигнах в град Мустафа Паша, мислех да не оставам за дълго, а при пръв удобен случай да потегля за родното ми Филибе. Но започна строежът на новата джамия и аз реших да помогна,според силите си, на семейството на бай Благо. Поливах нивичката и градинката, грижех се за няколкото му овчици. Когато не достигаше храната, ходех на един приток на река Марица, за да ловя риба. Всичко това вършех, като гледах да не ме забележи някой турчин. Станах много хитър в криенето.
Белла помагаше на майка си вкъщи. Сега леля Даря трябваше да изхранва десет работника от строежа и шетането й никога не свършваше. Понякога и аз работех с жените.
Веднъж се бях промъкнал чак на строежа, за да занеса нещо на стопанина. Тогава забелязах между каменоделците Злат Момчилов, познат ми още от султановия сарай в Станбул. Дръпнах настрана бай Благо и набързо му разказах за Злат, а също, че той е от Филибе и сигурно скоро ще си ходи към дома. Моят покровител рече, че ще завърже разговор с майстора и ще се ...