XXV
Майка ми се страхуваше да не достигне до ушите на кадията,че съм избягал от плен. Но още повече я беше страх от войводата и субашията на Филибе. Дори на султана било известено за насилията и жестокостите, които тези местни големци причинявали на раята. Пристигнала височайша заповед двамата да бъдат арестувани и изпратени в Станбул, охранявани от дервенджии. В столицата те трябвало да отговарят пред господаря на империята за извършените от тях злосторства. Мама мислеше, че ако сега те разберат, че някой пленник е избягал и се е върнал в дома си, ще се възползват и ще донесат за това на султана, за да просят от него намаляване на наказанията си.Така, за моето завръщане знаеха малко люде, а те бяха научени да мълчат или ако някой ги попита за мен, да му кажат, че съм аргатин, дошъл да си дири късмета в града от съседно село. Като ратай ме знаеше и абаджията Райо, при когото мама работеше. Аз също взех да ходя, заедно с нея и да помагам с каквото мога. Оказах се сръчен и бързо започнах ...