XXIX
Пътят ни към Самоков не бе лек.Трябваше да бъдем предпазливи. Глашатаи разгласяваха, че се издирват неколцина мюсюлмани от Татар Пазарджишката каза - Махмуд, Хасан и Кара Ферхад, които вършели зулуми над населението на съседния Самоковски край - грабели, палели и насилвали, а много человеци, за да се спасят от тях, забягнали далеч от родните си места.Така разбойниците пречели на добива на желязо и си навлекли гнева чак на султана. По негова заръка сега те трябвало да бъдат заловени и изселени в далечен санджак.Така и нямаше да има спасение от тях - щяха да тормозят не самоковлии, а други люде.
Скоро към нас се присъединиха един френк-гяур и няколко негови гулями. Господарят им се казваше Филип дьо Френ-Кание, вкратце - дьо Кане. Павел Джорджич знаеше езика му, та се разбирахме с чуждоземския друмник, който се оказа словоохотлив и интересен чиляк. Заслушани в разказите му за непознати нам страни, не усетихме кога сме стигнали до село Баньо. То се беше прочуло чак във Филибе с топли ...