XXXVII

     По залез слънце най-после съгледахме стените на Търновската крепост. След многото премеждия ни било писано да достигнем старопрестолния град. Огнен ореол обрамчваше останките от българските дворци, патриаршия и крепостни стени с порти и с кули по тях, които сякаш бяха коленичили молитвено на хълма, наречен Царевец. Поп Петър ни каза,че на отсрещната рътлина - с име Трапезица, преди двеста години имало много черкви и манастири, обградени със защитен зид с шест порти, но като превзели града, турците ги разрушили. Между височините проблясваше и като златотъкана одежда се виеше реката Янтра. Видях някои запазени български църкви, а на почтително разстояние от тях - новоизградени джамии, имарет и кервансарай. От страната на християнските храмове и нагоре по склоновете покрай реката, се бяха скупчили и надничаха малки къщички. В ниското се щураха много люде - там съгледах дюкяни и всякакви такъми. Слава богу, с нас в града влязоха и други търговци, които се оказаха познати на търновския кадия - керваните се занизаха, та ние минахме с тях и никой не се усъмни за стоката ни, какви сме и що щем по тези места.

     Архиепископската къща търновци бяха съградили близо до останалата им от славните времена на Иван Асен II църква “Свети четиридесет мъченици”. Потропахме на тежката порта и зачакахме. Отвътре някой боязливо ни попита кого търсим. Обясних, че сме пратеници на Павел Джорджич и искаме да се срещнем с Дионисий Рали. Отвори ни един отец с изпито лице и остра, червеникава брада. Поздрави ни на гръцки и ни въведе при митрополита, а после се върна, за да се разпореди за подреждането на стоката, която докарахме и за  прибирането на товарния ни добитък.

     - Добре ми дошли, скъпи християни! - усмихнат, на чист български език и с разперени ръце ни посрещна архиепископът, който беше грък по произход.

     Всички се преклонихме, а поп Петър поднесе на Дионисий Рали престолния кръст и рече:

     - Молим те да приемеш този подарък от нас, от самоковския майстор Ильо, който го изработи и от всички българи и християни!

     Митрополитът се поклони, пое кръста и го целуна, а след това ни благослови и ни покани да седнем на дългия миндер, покрит със златотъкана покривка.Той имаше фини черти на лицето и лъчезарно изражение.

     - Оказва се, че Павел Джорджич много люде е изпратил при мен и ето че тази вечер всички пратеници тук се събрахте, за да обсъдим Голямото дело! -възторжено рече Рали и доведе при нас още един човек.

     Като го видя, Иван се изправи и протегна ръцете си към него:

     - Как се радвам, че Господ ни събра при първоучителя! Та това е самият Тодор Балина! - обърна се той към нас, прегръщайки нововъведения.

    После в стаята влезе и друг мъж.

     - Запознайте се с племенника на Балина! Шишман Трети го викаме, с надежда на Свободна България начело да застане, защото е от същия благороднически род на последния български цар - на Иван Шишман, от който произлиза и никополският първенец Тодор Балина. Пък и голям българин и християнин е Шишман - смел и умен! - обясни ни Дионисий Рали, като се здрависвахме с влезлия млад, широкоплещест мъж, с горда осанка и изразителен поглед.

     Иван реши повече да не отлага, а извади писмата от княз Сигизмунд Батори и от папския нунций в Седмиградско, изпратени по него, чрез Павел Джорджич и тържествено ги предаде на архиепископ Дионисий Рали и на Тодор Балина, както му било заръчано.Те ги приеха и се оттеглиха в съседната одая, за да ги прочетат и обмислят.

     След малко се върнаха при нас и митрополитът разпореди на хората си да приготвят вечеря за гости. После благодарихме на Господ за храната, която ни дава и насядахме покрай софрата.

     Поп Петър побърза да заговори за това, заради което бе изминал дългия път от София до Търновград.Той искаше да убедим да се борят против турците, заедно с техните паства и четиримата владици - Иеремия Русенски, Спиридон Шуменски, Теофан Ловешки и Методий от Романия.

     - Аз лично ще ги обиколя и се надявам да ги спечеля, та да помогнат, когато ни бъде даден знакът – рече Тодор Балина. - На някои по-далечни места ще изпратя мои сигурни люде, за да работят за общото дело.

     - И друго трябва да сторим! - намеси се Дионисий Рали. - Седмиградският княз ни моли да му донасяме за придвижването на османските аскери и за тяхната численост. И на братя Соркочевичи трябва да кажем това, защото те и керванджиите им често обикалят трансилванските земи и най-добри пратеници могат да ни бъдат!

     - В писмото, което сега получих, Сигизмунд Батори обещава да ни подкрепи, ако се вдигнем срещу турчина. Щял да ни изпрати две илядо все обучени ратници и способен предводител - каза Балина.

     - А папският нунций какво ви пише? - не се сдържа Шишман Трети.

     - Учи ни да закълнем повече свещеници и да ги изпратим и в най-затънтените селца по българските земи, за да подбуждат духовете на обикновените хорица, та всички заедно да се вдигнем срещу тиранина. Ясно става едно - навсякъде трябва да имаме доверени люде и съгледвачи на турските войски, които да съумеят да спечелят повече души за общото дело - вкратце побърза да ни обясни митрополитът.

     После заговорихме за оружията, които докарахме от Самоков. Поп Петър подметна, че те вече са изпитани в боя между Хасан паша бейлербей и Баба Новак.Тримата керванджии разказахме надълго и нашироко за битката. Но аз описах и нападението на хайдутите в София и рекох, че не така си представям борбата за Освобождение. С това разбудих умовете на събеседниците си и много предложения бяха изказани за това, как да се подготви въстанието срещу османците и как да се проведе то, за да не прилича на хайдушки набег.

     Шишман повече слушаше разговора ни и се намесваше рядко, но на място. Забелязах, че не е многословен, но аз харесвах такива человеци.

     Тази нощ не спах, а умувах какво и как да се стори, та да се вдигнем всинца българи наедно срещу турците и то така, че и съседите - християни в помощ да ни бъдат.

     На другия ден архиепископ Дионисий Рали събра в църквата “Свети четиридесет мъченици” дванадесет търновски свещеника, осемнадесет миряни, както и първенците и по-видните хора на Търновград, а също и нас - съзаклятниците от вечерта. Заедно положихме тържествена клетва пред Евангелието, като обещахме, че българи, гърци и всички християни, независимо от произхода си, до смърт ще останем единни в святото дело –Освобождението на нашите земи от наследствения ни общ враг-турчина и ще направим всичко по силите си, за да ни изведе поетият от нас път до добър край. После за всеки поотделно бе решено какво и как да стори, за да се постигне целта. Тодор Балина трябваше да продължи обиколката си из селата - да посети и тези в подножието на Балкана и да закълне поповете и по-първите люде. Той се зае да подготви всички храбреци, които имат пушки, за да завземат проходите на планината, та да не може да избяга нито един турчин. Никополският търговец пое и друго задължение - да посети и приобщи към делото ни и четиримата владици, за които ни говори поп Петър.

     Успях да намеря сили и да разкажа пред Балина за преживяванията си по време на чумата в София и за Венка. Помолих го да изпрати по свои человеци помощ за сирачетата, които тя отглеждаше, а той ми обеща,че скоро ще стори това, защото само след няколко дни негов керван се отправял към София.

     Засега аз трябваше да изпълнявам нарежданията на архиепископ Дионисий Рали и на Шишман  III в Търновград. Митрополитът рече, че по-късно, заедно с други пратеници, щял съм да посетя  австрийския император Рудолф II, та да се осигури и неговата помощ за святото ни дело.

     Известно време живях в българската старопрестолнина, обнадеждено и почти щастливо, макар че нямах никакви новини от семейството си. Често се усмихвах и си представях колко радостни ще бъдат жена ми Верка, децата ми Стойко и Дона, майка, брат ми Пейо и Лалка, когато християнска войска освободи Филибето от турските поробители. Аз се виждах като напет войвода или най-малкото като байрактар, уважаван от всинца.

     Духовното ми благоразположение продължи и след като търновският митрополит разбра, че съм грамотен человек и ми възложи в близките дни да изпълня нещо интересно за мен - да обиколя околните манастири и да запиша кои книги се съхраняват в тях, а също и да приобщя свещениците и монасите към нашето дело.

XXXVIII

     Този път от четенето на Доброславовата история ме отклони играта “Биг Брадър” по “Нова телевизия”. Личният живот на участниците в нея, които в началото са дванадесет души, събрани в един дом, се следи от камери, а думите им се записват, дори когато шепнат - така зрителите виждат и чуват и най-малката подробност. В резултат – станах свидетел на унижението, на което може да бъде подложен човек, като се използва нуждата му от пари и усетих разбиранията на част от заобикалящите ме за ценностното в живота. Почувствах се оскърбен.

     Превключих на друга програма. Съобщаваха, че депутати от Народното събрание гласували с чужди карти и така приемали законите на държавата ни. Знаех си, че имаме чудесни избраници!

     Телевизионните предавания, които запълваха времето ми през дългите болнични дни и нощи, не ми помогнаха, за да се почувствам по-осъзнат в действителността, а съвсем ме объркаха. Какво да правя? Физически започнах да закрепвам, но бях в дълбока депресия. Трябва да престана да гледам телевизия, да чета вестници и да слушам радио, а да се опитам да избягам в един свой свят, различен от този на другите покрай мен! Защо ли на стари години и с пострадала глава не продължа да уча и то нещо, което да ми е интересно - не за диплома, а за собственото си духовно удовлетворение? Но какво, как и откъде ? Интересувам се от история, философия и литература. Защо ли още утре не отида в близката библиотека и не се заровя в океана от книги - сигурно все ще ми попадне нещо, което да ме завладее?! За разнообразие ще се запознавам с него направо там - в читалнята и така ще мога поне няколко часа на ден да бъда извън дома си. Тези мисли ми дадоха нови сили и аз отново запрелиствах житието на Доброслав.

                                         Следва продължение