Eia (Росица Танчева)
436 13844
17 may 2010, 10:59

Осъзнаване - 9 и 10 от първа част на романа 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
1190 0 17
10 мин за четене
IX
     Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, босненци, хървати, и какви ли не други. Като че ли интересните люде от целия свят се бяха събрали, за да угодят на султана. Прочутият Синан, също като мен, бил взет чрез девширмето, но той се издигнал още при султан Сюлейман Великолепни и при сина му - Селим II, като сега продължавал да съзижда и да ръководи единадесет дворцови мимари. Шушукаше се, че се застъпвал за членове на своето семейство - гърци от казата Кайсери, с молба да не бъдат изселени от Кипър, след завземането на този остров от турците. Злите езици говореха, че за султанските строежи Синан подбирал человеци, които идвали от неговия край.
     Вече седми ден никой не ме търсеше. Аз се лутах из двора и наблюдавах работата ту на един, ту на друг майстор. Радвах се на тази свобода и никак не ми се искаше наставниците пак да се сетят за мен. Най-после глашатай отново събра всички аджемиоглани. Агата бързо даде заръките си. Султанът бил решил да ходи на лов в местата покрай Едирне, както правел всяка година, отново придружаван от харема си и от цялата своя свита. Осем конака имало по пътя и трябвало да се погрижим раята да зареди всеки с по сто коли сено, двеста коли слама, петдесет коли дърва за горене и хляб за по две илядо акчета.
     Преди да заминем, султанът ме повика и ми продиктува ферман до кадиите в Румелия и Босна, в който се настояваше за бързо изпращане към Станбул на паричните постъпления от владенията му. Част от тях беше нарочена за неговата готварница, друга - за имперската хазна, а останалата - за закупуване на скъпоценности, които щели да красят господаря и приближените му.
     От ден на ден сараят ставаше все по-красив. Към престолнината непрекъснато прииждаха заръчваните богатства. Мурад III изглеждаше доволен и спокоен. Когато ми диктуваше някоя нова заповед, вече не ме караше да я преписвам много пъти, нито ме наказваше с бой. Дали аз бях станал по-опитен или господарят бе в по-добро настроение, не можех да разбера. Сигурно и едното, и другото беше вярно. В сравнение с момчета покрай мен, аз вече нямах причини да бъда недоволен, но въпреки това толкова силно милеех за дома си, че непрекъснато обмислях как да избягам, а и споменът за преживяните от мен унижения и за зверствата, които бях видял, не ме напускаше. Затова със съмнение приемах хвалбите на аджемиоглан-агата, който веднъж ми рече, че султанът харесвал работата ми, казвал, че съм умен, силен и схватлив-от мене един ден дори и везир можело да стане.
     Зарадвах се, че покровителят на империята, придружаван от цялата своя свита, от жените и от прислугата си, ще ходи на лов в Едирненско. Мислех, че ще намеря удобен случай, пътьом да се отклоня и да избягам.
     Султанските аджемиоглани провериха дали кадиите са изпълнили заповедта на господаря-заставили ли са раята да откара заръчаното в осемте конака по пътя към Едирне. По време на дългия преход трябваше да се изхранват султанът, жените му, свитата и прислугата, както и неговите камили и хергелета. Вестоносци донесоха, че приготовленията вече са привършени.
     Най-после потеглихме. Местностите по пътя радваха очите с красотата си. Край река Марица се бяха ширнали сочни ливади - безкрайни и зелени. Камилите имаха обилна паша.Те плавно и важно носеха своите гърбици и непрекъснато преживяха.
     Когато отседнахме в четвъртия конак, успях да забележа някои от забулените жени на султана. Дали с тях бе и Яна Йовова? Сигурно никога нямаше да разбера.
     В шестия конак Мурад III ме повика и под диктовката му записах неговата заповед - да бъдат заловени и да му бъдат предадени трима разбойника, обвинени, че са убили мюсюлманин.
     Най-после пристигнахме в Едирне. Той бе многолюден град. В него се срещаха доста българи, но също и гърци, евреи, араби, цигани, арменци и турци, но на някои от последните по облеклото и накитите личеше нетурският произход.
     По друмищата виждахме само заети хора - всеки нещо майстореше и скланяше минаващия да го купи - конски такъми, железни изделия с вковани златни украшения, игли, ножове, саби, наконечници за стрели, гайтани и кожи във всички цветове, тънки дамаски, копринени бродерии, платове и какви ли не още чудесии.
     Големците от свитата на султана, с негово позволение, взеха да се пазарят, но гюрултията бе такава, че и стрелба нямаше да се чуе. Все пак над шума успяваха да вземат връх гласовете на някои по-усърдни люде, възхваляващи своето така високо, сякаш между тях и купувачите имаше морска шир. Както разбрах по-късно, по закон и обичай, продавачите си били заплатили на кадията за разрешението да се занимават със занаят и алъш-веришчийство, но трябвало да припечелят, освен за изхранването на челядта си, то и за ползването на дюкяна, и за асприте, които били длъжни да дават на султана, заедно с част от продаваното.
     На пазара видях, че се предлагаха и человеци - дори и малки дечица, които били оставени за продан от осиромашелите си родители.
     Вестоносец мина край нас, спря се на едно по-широко място и взе да надвиква тълпата, за да се чуе поредната разпоредба на падишаха, че предстои да се извърши проверка по домовете на християните и ако се намери вино, то ще бъде направено на оцет, та да не се отклоняват от правия път мюсюлманите, тъй като коранът повелявал да не пият това, що замайва главата.
     По-късно разбрах, че местните вина и ракии се прочули надалече, та съблазънта за правоверните мюсюлмани била голяма. Много високопоставени османци - везири, каймаками, хекимини, тайно си угаждали. Шушукаше се, че от препиване умрели неколцина измежду турските султани, макар че те приживе издавали заповеди срещу почитателите и майсторите на виното.
     Изморен от врявата, султанът нареди да се престане с алъш-вериша и бързо да се отправяме към едринския му сарай. Скоро съзряхме великолепни постройки. Белотата и просторът им радваха очите. Емайлирани, златисти и полирани мраморни камъни придаваха изящество. Дори и чешмите бяха необикновени, а да не говорим за многобройните султански одаи, в които не липсваха златни украшения и цветни стъклописи.
     Оборът за камилите също бе огромен, с много корита, пълни с вода, изработени от дялани камъни, с чудни извивки по тях. Дори и сградата, в която живееше прислугата и аджемиогланите, беше спретната и удобна.
     Този дворец бе място за истинска почивка на “покровителя на света”, както Мурад III сам обичаше да се нарича.
 
X
     Оставих султанът да си почива в одринския сарай, а аз отново позволих действителността да ме стисне за гушата.
     Вече можех да ходя без чужда помощ и парезата на левия ми крак почти не се забелязваше.Рехабилитаторите ме хвалеха и казваха,че не са имали по-волеви пациент от мен, но домашните не ме възприемаха като напълно здрав. Като че ли вкъщи имаше само медицински работници . Жена ми се интересуваше единствено дали нещо не ме боли, дали съм гладен или жаден и изпил ли съм лекарствата си. Страхуваше се да не би да ми причини физическа болка, а не усещаше, че ми нанася духовна. Чувствах странна студенина. Всички ми бяха чужди.Те можеха да разберат терзанията на литературните и на филмовите герои, но не и моите. От друга страна, не желаех състрадание и милостиня. Исках да бъда силен мъж, както преди да отида в Ирак. Освен това, тежеше ми, че други ме издържат и се грижат за мен, вместо аз да гледам семейството си. На всичко отгоре, дойде някакъв офицер и каза, че спешно трябва да се явя в град София, в Министерството на отбраната, за да ми благодарели за службата в Кербала. Отказах, но офицерът ми връчи заповед за това. Нямаше как и едва проходил, отпътувах за София. Криво-ляво, стигнах до кабинета на “военния” министър. В чакалнята, по столовете, се бяха отпуснали и други пушечни мръвки като мен. Всички мълчахме умислени, като че ли още бяхме под въздействието на взривната вълна.
     Викаха ни един по един. Забелязах, че всеки, който излизаше, не поглеждаше другите, а бързаше да се изниже и като че ли да потъне вдън земята. Дойде и моят ред. Влязох, влачейки левия си крак, който пак бе изтръпнал.
     - О, заповядайте, седнете, моля ! - покани ме министърът.
     - Седнах срещу бюрото му, на един кожен фотьойл, но не смеех да се облегна.
     - Вие сте лейтенант Станимир Стоев?
     - Тъй вярно! - отговорих аз като военен.
     - Вече по-добре ли сте? - продължи да любезничи министърът.
     - Тъй вярно! - израпортувах отново.
     - Слушайте, лейтенант Стоев! - намеси се седящият до министъра генерал. – Стига сте рапортували, а слушайте и запомнете, че каквото било в Кербала, било, то си остава военна тайна! Забранява Ви се да коментирате и да правите предположения кой е виновен, защо е станало и как се е случило! Разбрахте ли!
     - Слушам и се подчинявам! - казах аз.
     - Свободен сте - рече генералът, а един офицер побърза да отвори вратата на кабинета и да ми помогне да се омета, залитайки насам-натам.
     Ни жив, ни умрял, успях да отпътувам и най-после се дотътрих до къщи, отпуснах се на леглото и реших засега да не мисля за действителността, а отново да се потопя в шестнадесетия век.
                                                  Следва продължение

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Христина, радваш ме с това, че бързаш да прочетеш повече откъси от романа и ги четеш с удоволствие. Благодаря!
  • И аз като вас чета с удоволствие!
  • Безжичен, благодаря за отзива!
  • Харесва ми изследователския ти, научен подход, независимо, че произведението е роман, а също така и интерсната история и постройка, както вече казах. Поздрави.
  • Виолета и Димка, сърдечно ви благодаря!
  • Аз също. Поздрави и от мен.Д.П
  • Чета с удоволствие и продължавам!
  • Ангел,Плами,Светлана,Ивон,Никол,Петя,Димка,Борис,благодаря,че сте били тук.
  • Пътувала си дълбоко в миналия 16 век и ни предлагаш увлекателна история за забравени времена, преливащи през близката ни действителност!
  • Поздравления за труда, който полагаш и идеята да се захванеш с нещо толкова значимо.Заинтригува ме,благодаря ти за удоволствието! Д.П
  • Не помня от кога не съм чела толкова интересна и обогатяваща българска проза!Чета с интерес и изпращам линковете и на приятели, които не са регистрирани в сайта.
    Поздрави!
  • Извинявам се, ако съм затормозила някого с много обяснения на остарели думи и посочване на източниците, от които съм черпила исторически сведения, но книгоиздатели ми казаха, че е задължително, поне в края на подобен роман, същите да се посочат. При публикуване в литературен сайт, това е редно да се направи по-рано и Ивон правилно забеляза, че аз още не съм го сторила. След публикуване на съответни глави от първа част на романа, би следвало да се дадат и обясненията. Те биха спомогнали читателя, ако не знае значението на някоя остаряла дума, пък и биха го обогатили не само в това отношение.
  • направо се удавих от информация...мнсля, че толкова не е необходима за хора с КИ над средното ниво...
  • Ивон, в края на всяка част на романа съм публикувала откъде съм получила знанията си за историческите факти, събития и личности, както и обяснения на остарелите думи.Сега ще копирам тук частта, относно получаването на историческите знания и обясненията на остарелите думи до 10 гл.от първа част на романа:
    Знания за фактите,събитията и личностите,характеризиращи периодите,в които се развива действието на романа,авторът е получил от :
    1.История на България-том четвърти;
    2.История на Османската империя-под редакцията на Робер Мантран;
    3.Истанбул-имперският град-от Джон Фрийли.
    4.Българите през XVI век /по документи от наши и чужди архиви/-събрано от Елена Грозданова и Стефан Андреев;
    5.Кой кой е сред българите? XV-XIX век, 501 имена от епохата на османското владичество - с координатор на екипа и редактор на текста ст.н.с.д-р Илия Тодев;
    6.Непокорни поданици на султана-документален сборник със съставител Петър Петров;
    7.Какво ние,българите,сме дали на света? Изобретатели-на Митре Стаменов;
    8.Народни песни,легенди,предания;
    9.Телевизионни предавания и статии,публикувани във вестниците.
    Някои обяснения на имена,остарели,чужди думи и термини
    /не са подредени по азбучен ред,а по номерата на откъсите от романа/
    Към първа част на романа
    РЕЧНИК
    I
    ИСТАНБУЛ /Станбул или Стамбул-неправилно,разговорно/- Константинопол,Цариград-столица на Османската империя.
    АГАРЯНИН-турчин,османец.
    АСКЕР-войник.
    ФИЛИБЕ- град Пловдив.
    БАДИНО В КОЛАСИЙСКИЯ КРАЙ-село в днешния Кюстендилски район.
    ДЖЕЛЕПИН,джелепи,джелепкешани-население,задължено да доставя ежегодно на държавата определен брой дребен рогат добитък;търговци на овце и друг дребен рогат добитък.
    ЛЕТА-години.
    САРАЙ-дворец,палат.
    АДЖЕМИОГЛАНИ-младежи и деца,насилствено събирани между немюсюлманското население на Османската империя по силата на кръвния данък,подготвяни да поемат впоследствие еничарска или друга служба.
    ЕНИЧАРИ-букв.,нова войска,бойци от основната пехотна военна сила на османската армия. Еничарският корпус се състоял от 196 поделения, попълвани периодично,преди всичко по пътя на кръвния данък-девширме.
    ГРОШ-сребърна монета,със стойност през различните години от 40 до 160 акчета ,а акчето е дребна сребърна монета.
    ХАРЕМ-част от дома на османския сановник и специално от двореца на султана,предназначена за жените му.
    III
    “СВЕТА СОФИЯ”-огромна християнска базилика в центъра на град Истанбул.Дори великият архитект Синан,който бил от гръцки произход,взет чрез кръвния данък,творил в Османската империя по времето на Селим II /1566-1574 г./,грижливо е изучавал “Света София”.За турците тя била символ на християнството и на Византийската империя и нямала равна на себе си по размери и красота. “Света София” била построена и открита на 27-ми декември 537 г., по времето на император Юстиниан и е уникален исторически паметник,който няма подражания в източното християнство.Нейни архитекти са Антемий от Тралес и Изидор от Милет.
    АДЖЕМИОГЛАН-АГА-началник на аджемиогланите /на децата,насилствено събирани от немюсюлманите по силата на кръвния данък/.
    V
    МУРАД III /1574 г.-1595 г./-султан на Османската империя,син на Селим II.
    Управлението му се характеризира с голяма нестабилност на министерските постове:след Соколу Мехмед паша,убит от един фанатик през 1579 г.,се изредили двадесет и трима велики везири,
    докато влиянието на султанските майки /валиде/ нараствало все повече.При Селим II дейността на неподкупния Соколу успявала да поддържа величието,което империята била постигнала при Сюлейман. МЕХМЕД ПАША СОКОЛОВИЧ /Соколу/бил везир от 1565г. до 1579 г. и има сведения,че е бил или от хърватски,или от сръбски произход,взет чрез кръвния данък След като Соколу бил премахнат, по време на управлението на Мурад III се появили първите белези на упадъка и корупцията ,обхванала всички нива на административния и военния апарат -тя предизвикала социални движения,които към края на века дълбоко разтърсили Анадола.
    ТЮРБЕ-мавзолей.
    БАШ МИМАР- главен архитект.
    ВЕЗИР-висш османски държавен сановник.
    VII
    ТАЛЕР-стара немска сребърна монета,използвана и в Османската империя.
    ДУКАТ-стара венецианска златна монета,използвана и в Османската империя.
    ЕСКИ ЗААРА-гр.Стара Загора
    АНХИАЛО,АНХИАЛСКО-гр.Поморие,Поморийско
    ТАТАР ПАЗАРДЖИК-гр.Пазарджик
    АКЧЕ КАЗАНЛЪК-гр.Казанлък
    ЕДИРНЕ-град Одрин, Адрианопол.
    ДЖЕЛАТИН ,ДЖЕЛАТИ-палач,палачи.
    НЕСХОДЛИВИ-не добре съчетани,които не си отиват един на друг /в случая-за цветовете/.
    БЕРАТ-грамота,давана от султана на заслужил боец,с която,според изявите му,се отреждало владение на приходоносна земя-тимар,зиамет или хас.
    За тимар,зиамет и хас-виж обясненията в IX и в XXV.
    ТУГРА-украсителен знак,използван от султана,с който той придавал официален вид на грамотите си/на бератите си/.
    IX
    МИМАР-архитект /Синан е бил прочут архитект в Османската империя през XVI в.,наричали го “мимар башъ”/
    РУМЕЛИЙСКИ ЗЕМИ- поробените от османците български земи.
    КОНАК-пункт за временен отдих при придвижването на османските войски или султанската свита;място за престой или пренощуване по време на път;сграда,от която се извършва военното управление в определено селище.
    ДЕВШИРМЕ-кръвен данък,принудително събиране на християнски деца,които след задължително помюсюлманчване и обучение били използвани за нуждите на еничарския и други военни корпуси,за слугуване в дворците и у мюсюлмански семейства...
    РАЯ-сборно понятие за обозначаване на феодално зависимото селячество в земите под османска власт,първоначално без да има значение религиозната му принадлежност.От към средата на XVII век вече рая биват наричани обикновено само немюсюлманите.
    ТИМАР- ленно владение с годишен доход до 19 999 акчета.

    Мимар означава архитект. Мимари-архитекти. Синан е бил баш мимар - прочут архитект, живял и творил в Османската империя през 16 век.
  • С теб и твоите герои съм, Роси. Сърдечни поздрави!!!
  • Чета с удоволствие! Поздрав, Роси!
  • Благодаря за удоволствието!
Propuestas
: ??:??