В четвъртък имах рожден ден. Напредвам. Бавно и упорито. Приятелите ме заведоха на гледачка. Можеха да похарчат същите пари за някоя проститутка, но те са съвестни, а аз ерген.
Срещата с въпросната не продължи повече от пет минути, в които тя предсказа, че ще срещна жена, която не отива никъде, защото аз стоя на едно място.
Твърде много символизъм за диаболичната ми душа.
Тръгнах си разочарован и облекчен, защото все пак нещо щеше да ми се случи, но щях да бъда в пъти по-облекчен ако бяха ме завели на проститутка.
В петък се събудих късно, защото в четвъртък след гледачката започнахме да поливаме раждането, което радваше. Радвах се, че съм оцелял още една година.
В петък сутринта ми се искаше да съм умрял, но някъде по обяд бях щастлив, че съм жив.
Малкото останали спомени от вечерта ме караха да се чувствам горд, а останалите, които се губеха се надявах да са били добри.
Станах. Пих кафе, нахраних рибките, костенурката, зайчето, котката, тритона, полях цветята и реших да изляза на раз ...