Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и използването й…

До пейката спира млада жена, говореща по телефона. И неволно подслушвам:

- В книжарницата ще се отбия… Да избера някоя книга за Ванчето… Ами рожден ден, трябва нещо хубаво да взема… Книга, какво друго… Че ти къде видя тия покривчици? Имаше ги във Варна, ама аз не взех… Аха… Аха… Отивам да купя един пакет. Ванчето ще ги хареса. Хубав подарък. Това да не ти е някаква книжка…

Мииии… Каквото Ванчето – такива и приятелките му, такива и подаръците… Барем не тормозят мозъчната й клетка с четене…

хххх

Поръчал съм няколко книги. И отивам в книжарницата, за да ги получа. Вземам ги в ръце, оглеждам ги – надявайки се и предвкусвайки бъдещото наслаждение…

Зад гърба ми застава някаква жена. Едра, напориста, безцеремонна. Което веднага проявява – грабва едната книга от ръцете ми:

- А, тая ми харесва. Ще я взема…

Пресягам се, издърпвам си книгата. А книжарката казва:

- Господинът е поръчал книгата, за него е…

- Че какво от това? Ще я отстъпи на дамата, нали? – дори не ме поглежда.

- Ще я отстъпя на дамата – казвам бавно – Стига да дойде…

Онази бавно осмисля и почва да усеща сарказма.

- Ама нали аз съм дама…

- Не, госпожо, не сте. И нито имам време да ви обясня защо, нито вие разполагате с цяла вечност, за да го разберете…

Книжарката не се и опитва да скрие усмивката си. Аз плащам, минавам покрай едрия истукан и си тръгвам

Заповядайте в https://genekinfoblog.wordpress.com/