Събота. Ранна сутрин. Няма още 6,30 часа. Но съм се събудил и ставам. Тихичко, защото жена ми спи. И, ако се събуди… Единственият начин да се спре световна война е някой идиот да я почне, когато жена ми спи… Така ще го смота – и войната веднага ще спре, и повече оня няма да посмее дори да помисли за нова война…
Та – ставам тихичко. Отивам в хола. Пускам си телевизора. И по трите канала, представяни за национални /щото от съдържанието не личи/ въртят анимационни филмчета…
6,30 заранта…
Кое дете в тоя час гледа филмчета? И изобщо – кое гледа телевизия? Най-точно – кое ГЛЕДА в тоя ранен час?
Но ги въртят. Отчитат изпълнено неписано задължение към бъдещите рекламни потребители…
хххх
Сутрин излизам към седем – седем без десет. Таман почва да се разсъмва в тоя сезон. А на вратата нас – мен и кучето, ни чака пес вълча порода. Голям такъв, ама кротък. На комшии отсреща на улицата. Цял ден стои или лежи пред вратата им, не закача никого – освен котките. Ама и те си знаят, не минават тук. Децата ...