Прибирам се от работа.
Уморен.
На автопилот.
Веднъж така се сблъсках с един човек. Измърморихме извинения – пък видях, че е приятел.
И той така – с отворени очи, но по джипиеса в главата се прибира от работа.
Та, вървя си аз кротко по тротоара, никому нищо лошо не правя…
А една кола се възкачи през бордюра и напира насреща ми.
Ръмжи даже!
Зад кормилото немного млада дама дори ми маха възмутено с ръка – махай се, бе идиот, не виждаш ли, че паркирам!
Пък аз спрях и се загледах с интерес към наглия автомобилизиран инсект.
Ръкомаха, даже тръгна да отваря прозорчето.
Да ми се скара, изглежда. ...