Минавам покрай един познат вестникар. Седи си в будката и чака като пясъчен лъв мравки. Ама читателите намаляха. Но пък той е пенсионер и си допълва доходите, че и убива времето.
Будката е на ъгъла. И пред нея – паркирана кола. Наполовина върху тротоара – таман да закрие безопасния път на пешеходците, да ги накара да слязат в огромната дупка върху платното и станат лека мишена за търсещите някакъв път автомобили. Гледам и се чудя на напълно идиотското паркиране. В тоя момент се появява виновникът. „Аха! – казвам високо – Както мислех. Жена. При това изрусена…“
Тя, разбира се, ме чува. Това е и целта. Отваря вратата, после я затваря и идва. „Извинявайте, вика, че паркирах така, но имахме тежък багаж, трябваше…“ И дъра-бъра…
Щото и на нас се е налагало. Но спираме за минута, максимум две, бързаме да освободим заетото неправомерно място. Пък тук – аз бях стоял към десет минути, а колко преди това… Обясних й на госпожата, че на запад за това глобяват, а на изток направо бият. И фактът, че ...