14 feb 2020, 8:33

От деня - 45. 

  Prosa » Otros
506 4 11
1 мин за четене
Купувам си „Алка-зелцер“. Аптекарката казва: „Трайността му е до 2022 година“.
Доволен, казвам: „Е, поне нещо ще оставя наследство на внуците“…
хххх
Магазин. На двама бивши ученици. Единият тъкмо е на работа. При него трима младежи – така, под 40-е. Пийват си биричка, хапват пастърма.
Поглежда ме най-близкият и казва: „Аз Ви помня и ще Ви помня…“
Кимам, а той продължава: „Бяхте ни класен. И на 15 септември отидох по къси гащи, а Вие ме върнахте…“
„Правилно – казвам – дрескод…“
„Ама не, аз В помня само с добро. И разбрах – официално мероприятие, откриване, не е за игрички… Ама колко строг бяхте…“
Проронвам само едно –„Е…“
А той продължава: „Сега няма такива. Ако отидете да вкарате малко ред…“
Пък аз му признавам: „Ако сега започвах – най-много един срок да изкарах и щях да се махна. Времето… Не учениците, времето е друго…“
Поприказвахме си с тях. Тръгнах. С леко мазна душичка. Все нещо има подире ми… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??