Мразя го! Мразя до до мозъка на костите си! Мразя го толкова много, че на моменти ми се иска да го убия, да го унищожа... и да спре да го има. Мразя лицето му, намръщено, безчуствено, без следа от емоция по него... иде ми да замахна и да го удрая!... Мразя начина, по който ме гледа, сякаш не ме познава, чужд, враждебен; готов да ме предаде в първия удобен случай... мразя го... Мразя това, че не си отстоява мнението, мразя нерешителността му; мразя колебанието и угризенията... мразя всичко, което мисли, защото, бога ми, е толкова погрешно... Мразя снизходителността му, иронията... мразя тъгата му... мразя реалността, в която всеки път ме връща, когато реша да помечтая... а преди мечтаехме заедно... Мразя това, че винаги се обвинява какво е направил и какво не е направил... мразя... мразя него, че вече не вярва в чудеса... Мразя го, защото не вижда звездите; че вече не стои, загледан в тях, просто ей така, без да си мисли за нищо определено... Мразя го, защото не намира пътя, огрян от лунната светлина и се препъва на всяка крачка... а просто трябва да отвори очи... не е толкова трудно... Мразя го, защото не може да заплаче, защото нищо не го трогва; мразя го, защото е празен... и така студен... чак ме втриса, като си помисля...
Мразя го... Мразя го до болка... До отчаяние... Мразя човека, в който се превърнах... Мразя го. Мразя себе си. Плаша се. Плаша се от това, че никога няма да бъда същата... никога вече... Но най-много ме плаши мисълта, че трябва да живея с този човек в себе си... Завинаги от сега и занапред...
не е вярно, че Болката ни прави по-силни - всъщност, тя ни убива постепенно, замествайки ни малко по малко с безчувствени същества. Браво за разказа, харесва ми.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.