Милев се прибираше от работа с автомобила си, а Киро (с прякор Киро-бирата) беше заработил малко пари и отиде в кръмата да ги похарчи. Изпи няколко бири, от бомбичките, и продължи с ракия! Около него се навъртаха мними приятели. Реши, че е време да си да си ходи. Да, ама много не му се отдаваше, клатушкаше, псуваше на майка.
Спъна се и падна. Главата му се удари в асфалта, от носа му шурна кръв. Той направи опит да се изправи, но неуспя и заспа.
В това време Милев навлизаше в населеното място със скорост педесет километра в час.
От утре щеше да излезе в отпуска, а сега го чакаше уютен дом, топла вечеря и приятна почивка.
В този момент видя човека на земята. Завъртя волана, да не го прегази, предницата се удари в уличния стълб, задницата занесе и задните гуми минаха през локвичката кръв. Той скочи от колата, огледа се и като видя, че няма свидетели, се качи в автомобила си и се прибра вкъщи. В гаража огледа колата, изми гумите, смени ги и влезе в дома си!
През нощта се въртеше и премисл ...