Слънчевите лъчи, които бяха като множество малки лазери, бяха попаднали на няколко квадратни сантиметра върху лицето му. „Опариха” го и той се събуди.
Погледна я. Спеше до него с разпиляна като морски вълни коса, която ухаеше на любов и мечти. Красивото й лице излъчваше задоволство и някакво блажено безвремие. Клепачите й леко потръпваха, сякаш сънува нещо. Очите й, прекрасни изомруди сега явно гледаха в един друг свят. Очите на човека са един от пътищата към душата му. Ако си добър алпинист и пътешественик ще можеш да влизаш през очите на хората и да се спускаш бавно надолу към душите им. Някои души са, като сламени колиби. Влизаш оглеждаш се и виждаш и намираш всичко бързо. Други са, като боксониери. Малки, но спретнати и подредени. Разбира се има и разхвърляни, но пак се ориентираш бързо. Други са, като Тристайни апартаменти. Трети, като мезонети, но пак с времето разбираш, кое къде е. Най тайствени са тези, като замъците. Спускаш се в душите им и попадаш в замък. Там има много стаи ...