Моли
– Мистър Брайтън… Макс… Аз… – произнасям не много уверено…
Не се срамувах от това, че детето ми е заченато по начин, който… е, да кажем, че естествения, създаден от природата, е за предпочитане… но! Да отгледаш човек е голяма отговорност… Знам, че звучи сухо, но винаги се сещам за децата, заченати без любов и изоставени на грижите на системата от приемни семейства или, недай, Боже, на грижите на улицата… Не мога да си представя, че моето чакано синеоко и чернокосо дете няма да е мое… Тази мисъл ме стресна… Може би, защото виждам приликата между двамата… Макс и Макс… Иска ми се да си мисля, че понякога Фортуна има извратено чувство за хумор и нещо ми подсказва, че ще се уверя съвсем скоро в това.
Зарекох се, че няма да мисля сега какво ми предстои… Трябва ми време… Обаче, за какво ми трябва това време… За да отрека очевидния факт, че двамата са като две капки вода?!... Или очевидните трапчинки, когато се усмихват един на друг, докато моето малко момче взема мерки… Или… мога да избр ...