27 sept 2021, 11:51

От витрината до кошчето 

  Prosa » Relatos, De humor
522 5 13
3 мин за четене

Малко преди звънецът да сложи край на голямото междучасие в учителската стая се втурна запъхтян Петров. Огледа се набързо. Рожденичката беше излязла за малко, а колегите дояждаха платото сладкиши, допиваха газираните напитки и довършваха ежедневните разговори на какви ли не теми.

- Взе ли? – ненужно попита Иванов, въпреки че добре виждаше пакета в ръцете на колегата си. Неголям, хубаво опакован в амбалажна хартия, с красиво завъртени връзки, а отгоре с корделка за украсата.

Петров сложи донесеното върху масичката и учителите се струпаха наоколо.

- Красиво опаковано – отбеляза Стоянова – Направо изкуство…

- Изкуството е вътре – възрази Драганов – Това е амбалаж. Ценността му не е негова, а в това, което скрива. И, между другото, ние очакваме да видим истината, скрита зад опаковката…

- Чакай, трябва да се отвори от рожденичката – спря го Миланов – Подаръкът е за нея, нали…

Петров дишаше тежко – беше тичал до галерията и обратно – все пак, междучасието не беше безкрайно.

- Надявам се – красиво е – продължи Миланов…

- Изкуство – въздъхна Иванов – Как няма да е красиво…

- А опаковката само го скрива. Искам да видя красотата, а не някаква делничта кафява хартия – рече Драганов…

- Ама вижте колко е красиво – възмути се Стоянова – Равно, ярка връзка, примамливо…

- Примамливо – за да очакваш истинското изкуство – намеси се Миланов – Истинското! А тая опаковка просто скрива красотата. Амбалаж…

- Мимето, дето завърши миналата година, го опакова – рече Петров.

- Помня я – каза Иванов – Идваше с едни роклички с джувки, цялата в шарении, а попиташ ли я нещо… Въздух!

- Обаче е усвоила пакетирането – обади се Стоянова – Цяло изкуство е това…

- И майка й беше продавачка. По родова линия се развиват – допълни Първанова.

- Мммм… - Иванов се сдържаше в рамките на приличието, все пак колежка е – Като не стига акъл да направиш нещо, залавяш се с пакетирането му. Хем да скриеш хубавото, хем да наложиш себе си над автора му…

- Изкусно е, но не е изкуство – каза мълчалият до този момент Петканов.

Стоянова се намръщи.

- Какво разбираш ти от изкуство? Мимето е изразила себе си. Може – прави го…

- Така е – съгласи се Миланов – Като не умееш нещо, скрий направеното от умелите.  Съвременен бизнес, скрий конкуренцията, гърми с рекламата. Не е изкуство, но и антиизкуството има почитатели. Изява, викаш…

- Оная заран видях един циганин да сваля гащите в парка и се изявява – подсмихна се Петров – Може и изкуство да е смятал че прави…

Стоянова тъкмо се канеше да се възмути от профанските им изказвания, но в този момент в учителската стая влезе рожденичката. Заобиколиха я, пак й честитиха, Петров поднесе пакета.

Жената развълнувано дръпна връзките, свали хартията и извади от кутията малка прекрасна фигура. Всички й се залюбуваха, възторжено одобряваха избора на Петров, даже Стоянова демонстративно изръкопляска…

А после удари звънецът. И учителите тръгнаха по класните стаи, предвождани от рожденичката, нежно притиснала фигурата до гърдите си.

Само смачканият амбалаж остана в кошчето. Където е мястото на всяка вече ненужна делнична вещ за временна употреба…

 

Каня ви в остатъците от блога ми - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сутринта ти написах един дъръг коментар, но какво натиснах на телефона - взе, че се изтри... Ядосах се на себе си. И сега, понеже вече ми е минало, от компютъра искам да ти кажа колко е важна темата, която повдигаш - за фалшивите опаковки, които ни подлъгват да съдим по тях за сърцевината на хората, за мислите и действията им. Изобщо не ми е до смях, въпреки, че си сложил произведението си в хумористични. Това желание за показност и стремеж изпразнени от съдържание и всякаква ценност неща да изглеждат примамливо, както и позволената от нас подмяна на истински стойностното с пошлото и обезцененото, ме кара да усещам горчивина в гърлото си...
    Благодаря ти за повдигната тема и за майсторското ѝ поднасяне, Генек!
  • Амбалаж има и по улиците, сенсей - хора уж... И аз искам да видя пирамидите, ама нямааа.
  • Благодаря, Елке!
    Лично аз предпочитам да видя Триумфалната арка. Амбалаж има по магазините.
  • По определение изкуството е разнообразна гама от човешки дейности и произведения, създадени с естетична цел. Опаковката също допринася да изпиташ естетическо удоволствие!
  • понякога опаковката е по-красива и стойностна от съдържанието, друг път- обратното...когато се наруши баланса започва да става интересно, защото се чудиш накъде ще избие..
  • Благодаря, Румяна!
  • Е, друго е да ти поднесат тиган или метла с позлатена хартия! Подаръкът веднага ще влезе в действие......
  • Благодаря, ДПП!
  • Подарък без опаковка не може обаче опаковка без съдържание си е жива политика, откъдето и да го погледнеш
    Замисляш, Генек, покрай хумора!
  • Благодаря, Надя!
  • Дааа, но днес съдържанието не е важно. Красивото и лъскаво "оперение", на конвейр се котира и още как.
  • Благодаря, Зигфрид!
    Първо и единствено мнение? Защо такова безмълвие?
    Освен авторовата некадърност, друго дали има?
  • Хммм замислящо… поздравления, Георги, пък аз сега сядам да го мисля твоя разказ… кое наистина е ценно? Кое е изкуство, кое е реклама, кое е истина…? Аз съм съвсем склонен да вярвам, че направеното от сърце също е изкуство, ама пък какво става ако е опаковка, човека е принуден да я хвърли или пък не… еххх. 🤔
Propuestas
: ??:??