ОТЧУЖДЕНИЕ
Вятърът фучеше зъл и сърдит. Хората тичаха насам-натам, търсеха завет и защита от освирепялата стихия. В пролетния ден и улицата, и градинката пред ресторантчето бяха необичайно пусти. През широкото стъкло на заведението. Любка наблюдаваше навън. Наслаждаваше се на тишината, на белотата на изпраните покривки върху масите. Скоро щяха да дойдат клиентите, щяха да запушат, ще ревнат вентилаторите, ще гръмне музиката в тонколоните, ще зажужи кошерът на многолюдието. Тя ще трябва да търчи между масите, да се надвиква с всичкия този шум, да носи тежката табла, отрупана с ястия,- да прави сметки и да вни­мава да не сгреши, да търпи капризите и закачките на пийналите мъже. Затова се радваше на покоя, който цареше сега, искаше да събере сили за предстоящото напрежение. „И за какво се трепя толкова? - питаше се тя. - За какво мъкна всяка вечер пълна чанта и претъпквам хладил­ника с какво ли не? Да храня моите мъжища, дето нямат наяждане, а нямат и признателност за всичко, което правя ...