Хенри Фостър беше излязъл от ателието си, да вземе глътка въздух, в очакване на новото си вдъхновение. Седна в малката градска градина, близо до центъра на Лондон.
- Трагично нали? - заговори го млада жена.
- Кое? - озадачено попита той.
- Тази смърт... тези невинни хора. - тя обърна глава към паметните плочи, залепени на отсрещната стена.
- А вие сте? - заинтригувано попита мъжът.
Жената го огледа закачливо, после премести погледа си към плочите. След няколко секунди небрежно му подаде ръка и се представи:
- Лорейн Джоунсън.
* * *
Шест месеца по-късно Хенри чакаше на работното си място новия клиент. Ателието му сега беше пълно с картини. Откакто беше срещнал Лорейн, животът му се бе променил изцяло. Вече имаше толкова чаканото вдъхновение за рисуването си и толкова мечтаната любов. Споделена любов. Нямаше търпение да приключи работния му ден и да прекара остатъка от вечерта с приятелката си. Гледаше усмихнат и щастлив през отворения прозорец. В този момент на входната врата се звънна. ...