Защо не виждаме света около нас? Заобиколени сме от него, а дори не го забелязваме. Има ли по-глупаво същество от човека? Разум му е даден, а не го използва... Защо всички виждаме само видимото, онова пресъхнало отегчително ежедневие, така до болка познато. Това ли е светът, в който искаме да живеем? Това ли е животът, за който мечтаехме? Понякога се питам дали и вие си задавате същите въпроси. Може би да. Аз също си ги задавам непрестанно, но това нищо не променя. Все така продължавам да се впускам в типичното повърхностно ежедневие. Искам да променя всичко. Време е да се вгледам в действителността на най-малките детайли, защото именно те крият основата, на която се гради нашият свят. Всеки отделен свят в тази безумна Вселена е съвкупност, поредица от малки светове. Но защо не ги забелязваме? Защо никой не вижда онова, което е пред очите ни? Толкова ли сме слепи? Или заблудата ни е вкопчила в болезненото ежедневие дотолкова, че дори не бихме могли да се измъкнем от него. Дали е възмож ...