Стоя сама в самотата и слушам тихите стъпки на нищото в нея. Не ми е нужна причина и цел. Не ме е страх да се разплача, имам смелост да летя, макар да знам, че мога да падна. Не искам да получа нищо, щом ти подаря усмивка, не искам да ми плащаш за приятелството, за спомените. Топлите лъчи на нежност - те не са за продан, а се даряват на този, който заслужава. А любовта? Любовта ми е свободна. Аз не те обичам за отплата, а защото си ми нужен.
Не искам да съм първа, идеална, желана... Не копнея за трон, брилянти, ягоди, хайвер, коприна... Копнея единствено за теб! О, колко много ми липсваш!...
Вечер, когато си лягам, сутрин, когато ставам, не мога да спра да мисля за теб. Какво направи с мен? Душата ми е в плен - защо непрекъснато мисля за теб? Ти си в ума, в сърцето, ти си моят живот. Не мисля, че бих могла да се влюбя толкова силно в друг след теб - ти остави незаличими следи. Знай, аз дишам, аз живея за теб, а ти?... Какво направи ти? Взв сърцето ми и замина на хиляди километри, още п ...