Той стоеше пред нея - грамаден и ръбест, готическо подобие на човек. Половината му лице представляваше безформена червеникава маска - череп, върху който някак несръчно бяна захванати пулсиращи сухожилия, изградени от лъскаво като мокра коприна вещество. Празната очна орбита бе запълнена с някаква гъбеста, фасетна материя, като око на водно конче, която потръпваше конвулсивно. Но другата половина на лицето му беше онова, което наистина ужаси Алис.
Това беше лицето на Луис - русокосо и познато. Лице, което беше виждала всеки ден, което бе милвала и целувала толкова много пъти. Едно-единствено синьо око я гледаше без да мига.
Търсачът беше само с една ръка. На мястото на другата имаше дълъг израстък, завършващ с нещо като топка от оголени мускули, от която стърчаха петнадесетсантиметрови сребристи шипове, които проблясваха в сумрака. От гърдите на създанието, се подаваше още една глава - ужасяващ хибрид между лицето на бебе и кучешка муцуна. Присвитите й блестящи и влажни очи не изпускаха ...